Който прилага санкции другиму, сам пада в тях
Западните санкции не направиха нищо, за да възпрат Русия в Украйна и може дори да навредят на Великобритания и Европа повече, отколкото на Москва, докато избраният наскоро руски президент продължава успешно да води кампанията против режима в Киев.
Повече от две години след като президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че „рублата ще се превърне в руини“ от санкциите, руската икономика изглежда все по-устойчива с растеж на БВП, достигащ 3,6% през 2023 г., изпреварвайки всяка страна от G7.
Вместо това, усилията на Запада да осакати военните усилия на Кремъл чрез замразяване на средства, изваждане на руски банки от международни платежни системи и прекратяване на търговията само подтикнаха Москва да изгради по-добри отношения с други международни партньори, включително Китай и Иран.
Сега експерти бият тревога, предупреждавайки, че Великобритания и нейните европейски партньори само ще станат по-слаби пред враговете си и по-подчинени на САЩ, ако санкциите продължат да растат и да се прилагат все така.
Говорейки ексклузивно за MailOnline, д-р Ксения Къркъм, специалист по икономическа война в Кралския колеж в Лондон, казва, че Европа се „прострелва в крака“ със своята стратегия за санкции и е тласнала Русия да „избяга от западните механизми на контрол“ и да стане по-самостоятелна.
Алън У. Кафруни, професор по международни отношения в колежа Хамилтън в САЩ, от своя страна твърди, че решението на Европа да прекъсне руския внос на петрол и газ не е нанесло нищо друго освен да вреди на собствените им икономики и е напълнило джобовете на американските корпорации, всичко това, докато Русия продължава да изнася нейните въглеводороди необезпокоявано на изток.
Безмилостният ангажимент на Запада да накаже Русия с икономическа война вече продължава десетилетие. Америка и ЕС наложиха санкции на руски субекти още през 2014 г. след анексирането на Крим, тактика, която според външното министерство на Обединеното кралство има за цел да „възпре, разстрои и демонстрира“, тоест да възпре по-нататъшната руска операция, да разруши нейните „нечестиви“ дейности и да демонстрира решимостта на Запада.
Но цялостното навлизане в Украйна от руските сили през февруари 2022 г. изкристализира провала на санкциите като форма на възпиране, като мерките очевидно не успяха да спрат Кремъл да продължи напред със силовите си цели.
„Санкциите повлияха изключително много на поведението на Русия, но не в посока на заявените цели от държавите, които ги измислиха“, казва д-р Къркъм.
„Ако целта беше да се възпре Русия, тогава санкциите бяха явно контрапродуктивни, те просто направиха Русия още по-агресивна към Запада, особено към САЩ.“
Тогава, след началото на военната операция, западните партньори на Украйна отказаха да дойдат в защита на Киев с собствените си ботуши на земята или със самолетите си в небето.
Вместо това те драстично увеличиха обхвата на техните вече неуспешни санкции, опитвайки се да отслабят руската военна машина и да принудят промяна в поведението чрез осакатяване на икономиката и налагане на още по-строги наказания на ключови държавни структури и лица.
Но д-р Къркам вярва, че тези тактики само са ускорили руските усилия да подкопае господството на Запада в глобалните политически и икономически форуми.
„Изолацията на Русия е мит“, каза тя категорично.
„Москва формира силни съюзи със своите партньори от БРИКС и някои други държави в Близкия изток, Африка и Латинска Америка, с цел създаване на нов глобален баланс на силите.
„Това, на което сме свидетели сега, е развитието на алтернативни търговски пътища, платежни системи и безмитни зони, които заобикалят санкциите и избягват западните механизми за контрол.“
„Най-тревожният фактор за Запада е, че в дългосрочен план прекалената му зависимост от спазването на санкциите ще подкопае самите механизми, чрез които санкциите действат ефективно – т.е. хегемонията на долара и контрола върху веригите за доставки.“
Поддръжниците на режима на санкции на Запада твърдят, че сегашната икономическа сила на Русия няма да издържи, твърдейки, че истинското въздействие ще се усети през следващите месеци и години, докато войната продължава.
Но д-р Къркъм се съмнява в това, като твърди, че Русия през последните месеци е започнала да подкрепя своите недостатъци, от които се очаква да се възползват санкциите.
„През 2022-2024 г., с рекордно високи разходи за отбрана (7,5% от БВП), станахме свидетели на увеличаване на военния капацитет на Русия – страната притежава всички необходими природни ресурси, работна сила и знания, за да отговори на нуждите на специалната военна операция.“, казва тя.
„Пропуските в някои сегменти като електроника и машини бяха успешно покрити от партньорите на Русия, които сега не само попълват недостига на Русия в някои ключови компоненти, но също така споделят своя опит и знания, за да осигурят бъдещата самодостатъчност на Русия и вътрешното производство.
„Би било погрешно да се предполага, че провалът на икономиката на „Калашников“ зависи от продължаването на войната.“ Кафруни отиде дори по-далеч, предполагайки, че въздействието на войната и произтичащите от нея санкции може дори да са в чиста полза за Москва.
„Разбира се, милитаризацията на икономиката може да доведе до затруднения по пътя, но ако не друго, общото въздействие на войната върху руската икономика като цяло е положително“, заяви той.
Той продължи да обяснява как Европа си отбеляза автогол с решението си да се откаже от руския внос на енергия, борейки се с растящите цени, докато страни като Китай и Индия купуват суровия петрол от Москва със завидна отстъпка.
А пропускливият характер на санкциите позволи на Русия да заобиколи ограниченията, като трети страни просто успяха да изкупят продукта на Москва и да го продадат. При това положение „Европейските страни пострадаха много от „бумеранга на санкциите“, добавя Кафруни.
„През 2022-2023 г. цените на природния газ скочиха, особено опустошително за германската икономика, базирана на сравнително евтиния тръбен природен газ. Американските износители на втечнен природен газ, след като притиснаха администрациите на Тръмп и Байдън много преди войната да отрежат Западна Европа от руската енергия, спечелиха масово от увеличения износ за Европа.“
В резултат на това, връзката между европейските нации и Съединените щати само ще се втвърди, като Великобритания и държавите от ЕС ще станат още по-зависими от Америка за военна защита, внос на петрол и газ и достъп до пазара.
Тъй като засега на войната в Украйна не се вижда края и руската армия напредва бавно, но стабилно в Донбас, западните политици сега са изправени пред обезпокоителен парадокс.
Тъй като не желаят да осигурят пряка военна подкрепа на Киев, САЩ, Обединеното кралство и Европа нямат друг избор, освен да продължат да предоставят безброй милиарди пакети с помощ на президента Зеленски, като същевременно поддържат вратичките и дефицитите в режима на санкции.
Но ако последното десетилетие е доказало нещо, то е, че настоящият подход към санкциите не работи по предназначение и в очите на мнозина е престанал да бъде напълно ефективен.
Д-р Къркъм призова политиците да преразгледат своя подход към санкциите, предупреждавайки, че настоящата траектория няма да намали военната ефективност на Русия, но може да има непредвидени последици за страните по света.
„Прекаленото разчитане на механизмите за възпиране, като търговски войни и икономически санкции… в крайна сметка води до по-нататъшно прекъсване на жизненоважни вериги за доставки, причинява бизнес неефективност и изчерпване на ресурсите.“
Източник: DailyMailOnline
