Истинската демокрация процъфтява, останалите „европейци“ потъват
Анализ на Swissinfo разкрива как демографските промени и миграцията на работна сила трансформират Европа и Швейцария. Няма жизнеспособна пътна карта за бъдещето, има ограничен брой победители и се очакват дълбоки смущения. Обаче гражданите в Конфедерацията имат инструменти за промяна, например референдумите!
В болниците в немскоезичния регион на Швейцария, вместо да използват местни диалекти, хората говорят стандартен немски. Без чуждестранен персонал швейцарската здравна система нямаше да функционира.
Средно над 41% от лекарите са обучени в чужбина. В някои болници делът е много по-висок. В Университетската болница в Цюрих над 50% идват от чужбина, много от които от Германия.
Идеята за бракониерство на лекари е само най-яркият пример за това, което икономистите наричат „внос на човешки капитал“. Много свободни работни места в Швейцария могат да бъдат запълнени единствено благодарение на работници мигранти от ЕС.
Това се случва на целия пазар на труда. „Това, което характеризира Швейцария, е способността ѝ да привлича едновременно висококвалифицирани специалисти и неквалифицирани работници на работни места, които швейцарските граждани са склонни да избягват“, казва Филип Ванер, професор по демография в Женевския университет.
Недоволство в Швейцария
Едно от последствията от тази имиграция е устойчивият растеж на населението. С изключение на няколко малки примера, никоя друга страна в Европа не е наблюдавала нетна имиграция в такъв мащаб от началото на хилядолетието.
Ефектите са видими в транспорта, инфраструктурата и жилищното строителство и подхранват дебат в Швейцария относно „стреса, свързан с гъстотата“. Задръстванията са се увеличили, а както наемите, така и цените на имотите са се повишили рязко през последните години.
Политиците се борят да смекчат въздействието на имиграцията, недостатък, който демографът Ванер отчасти свързва с бавния темп на федералната система на Швейцария.
Нарастващото недоволство ще достигне своя връх през юни, когато швейцарците гласуват за инициативата „не на десет милиона души Швейцария“. Лансирана от Швейцарската народна партия, инициативата призовава населението да се задържи под десет милиона до 2050 г., дори ако това ограничи споразумението за свободно движение на хора и натовари двустранните отношения с ЕС.
Населението на Швейцария в момента е около 9,1 милиона. Федералната статистическа служба (FSO) очаква това да достигне 10,3 милиона до 2050 г. Всъщност, без имиграция, ниската раждаемост би довела до намаляване на населението, започващо през 2035 г. Коефициентът на плодовитост наскоро спадна до рекордно ниско ниво от 1,29 деца на жена.
Имиграцията повече от компенсира този спад в раждаемостта. Според прогнозите на Организацията на обединените нации, населението на Швейцария се очаква да продължи да расте до края на века.
Вътрешните разделения на ЕС
Ситуацията е различна в Европейския съюз. Според Евростат, статистическата служба на ЕС, населението е достигнало своя пик през 2026 г. и ще намалява от този момент нататък.
Тази тенденция се подсилва от все по-рестриктивните политики на ЕС по отношение на външните граници и намаляващата раждаемост. През 2024 г. коефициентът на раждаемост е бил 1,34 деца на жена – доста под нивото на заместване от 2,1, при което едно поколение замества следващото.
Разбира се, демографските тенденции се различават значително в различните страни. В 14 от анализираните от Евростат държави населението вече намалява, докато 25 все още отчитат растеж. Както и в Швейцария, растежът на населението се дължи главно на вътрешна миграция в рамките на Европа.
Наред с малки държави като Люксембург и Малта, Ирландия и Нидерландия са сред страните, които отчитат растеж на населението. Подобно на Швейцария, те използват конкурентни данъчни политики, за да привлекат инвестиции, което води до проблеми с растежа.
Намаляването на населението е най-силно изразено в балтийските държави, Западните Балкани и Източна Европа, където е и #България. Гърция и Италия също отчитат бърза загуба на население. В някои райони, много от които български, се образуват „демографски пустини“. В Южна Италия например, въпреки че е част от осмата по големина икономика в света, цели региони се обезлюдяват.
„Миграцията действа като балансиращ механизъм на пазара на труда“, казва Лео ван Висен, който ръководи проекта Premium EU за миграция и политически отговори. Едно от ключовите му открития е, че миграцията не е съобразена с националните граници. Истинските промени често се случват в рамките на държавите. Ван Висен твърди, че ЕС трябва да съсредоточи компенсаторните си мерки върху регионите, а не върху държавите.
Регионални модели са очевидни и в Швейцария, макар и донякъде различни. От чужбина всеки кантон отчита нетна миграция.
В рамките на страната има ясни разлики. В търговските центрове Цюрих и Женева високите нива на имиграция от чужбина и високата цена на живот вече са достигнали нива, които принуждават хората да напускат. Съседните кантони като Ааргау и Фрибург поемат това и отчитат най-високите нива на вътрешна миграция.
Ограниченията на ползите от трудовата миграция
Колко всъщност печелят държавите, като привличат работници от чужбина? В Швейцария това се превърна в централен въпрос преди гласуването през юни.
Един от отговорите идва от брутния вътрешен продукт. В Швейцария БВП е нараснал значително през последните години. Критиците твърдят, че страната не е спечелила непропорционално.
Между 2000 и 2022 г. БВП на глава от населението на Швейцария е нараснал с 23%, което е в съответствие със средния за Западна Европа, включително страни с далеч по-ниска имиграция.
Ясно е, че притокът на работници облекчава натиска върху социалното осигуряване, особено върху осигуряването за старост и преживели лица (OASI), което функционира като разходопокривна система. Днешните работници финансират пенсиите, които се изплащат в момента.
Без имиграция, пенсионирането на бейби бумърите би тласнало OASI към финансов колапс. Но в дългосрочен план проблемът се завръща. Веднага щом съотношението между работещите и пенсионерите спадне, натискът ще се завърне. Това е така, защото добавянето на работещи сега означава добавяне на техните пенсионни искания по-късно.
Нарастваща конкуренция за младите хора
Филип Ванер казва, че „зависимостта на Швейцария от висококвалифицирана миграция“ е основен риск.
С намаляването на процента на младите хора в цяла Европа, този набор от таланти може да започне да пресъхва.
„Според класическата икономическа теория, пенсионирането на бейби бумърите в техните страни на произход би трябвало да доведе до недостиг на работна ръка, създавайки възможности за по-младите поколения и повишавайки заплатите“, казва Уанър. С течение на времето стимулът за емиграция би намалял.
„В бъдеще не е сигурно дали Швейцария все още ще намери всички работници, от които се нуждае“, добавя той.
Всъщност много страни вече не са готови да толерират изтичането на мозъци и предприемат действия. Италия и Гърция, чиито пенсионни системи вече силно натоварват публичните финанси, предлагат щедри данъчни стимули, за да привлекат квалифицирани работници да се завърнат. Полша и Румъния използват данъчни стимули, за да възпрепятстват напускането на млади работници.
Същевременно много европейски правителства засилиха семейните политики или въведоха мерки, изрично предназначени да повишат раждаемостта. Това отразява широкия политически консенсус, че застаряващото население представлява заплаха.
Според прогнозите на ООН населението на Африка ще продължи да расте през следващия век, докато населението на други места намалява. За ЕС Евростат прогнозира спад от 449 милиона през 2024 г. до 419 милиона през 2100 г., въпреки продължаващата миграция от страни извън блока. Голямата демографска трансформация на Европа едва сега е започнала.
Неизвестната променлива
Това, което тези прогнози за населението все още не вземат предвид, е въздействието на изкуствения интелект. Що се отнася до бъдещето, той е една от големите неизвестни.
Някои демографи и икономисти смятат, че ползите от изкуствения интелект биха могли да помогнат за компенсиране на недостига на работна ръка, причинен от демографските промени, и да стабилизират системите за социално осигуряване. Това е по-оптимистичният сценарий.
По-песимистичната гледна точка е, че изкуственият интелект може да сложи край на ерата на масовата заетост и да преобърне политическия и социалния ред, което ще доведе до дългосрочни последици за раждаемостта и миграцията.
Засега демографските промени водят до увеличаване на миграцията и създават ефект на доминото в ключови професии. Лекарите, които се местят в Швейцария от Германия, биват заменени в Германия от работници от Полша, които след това биват заменени от специалисти от Украйна и Беларус и т.н.
Веригата продължава така, докато стигне до Централна Азия. Но в отдалечените части на Таджикистан и Киргизстан не се намират лекари.
И всичко това, докато швейцарските граждани не прегласуват с положителен резултат референдумите за производството на парите и базовия доход. Те поне все така ще имат тази възможност. За другите остава да потънат.
Източник: Swissinfo.ch
Публикацията е подготвена на база информация от статия на SWI swissinfo.ch.
Оригиналът е достъпен тук:
„Швейцария се разширява, докато Европа се свива, и никой от двамата не е доволен“
