Меритокрация без народ
Как 9,7% се оказаха достатъчни за властта в централния жълтопаветен софийски район Средец? Резултатът е законен и безспорен, но тихата победа разказва тревожна история за „демокрация“ и „демократи“, от които гражданите просто се оттеглят.
Неделята на 14 юни започна спокойно в столичния район Средец. Избирателните секции отвориха навреме, машините работеха, бюлетините бяха подредени, а членовете на комисиите очакваха гражданите, които трябваше да изберат районен кмет. Не бяха регистрирани събития, способни да превърнат местния вот в национална новина. Нямаше тежки нарушения, напрежение пред секциите или съмнения около преброяването.
Имаше само едно нещо в обезпокоително малко количество: избиратели.
В края на изборния ден активността достигна 12,33%. От 28 009 граждани с право на глас малко повече от три хиляди решиха да участват. За провеждането на вота бяха разкрити 43 секции, в които администрацията беше подготвила всичко необходимо. Организация имаше. Избор имаше. Избиратели почти нямаше.
След преброяването на бюлетините резултатът изглеждаше повече от убедителен. Победителят получи 2718 гласа, равняващи се на 77,33% от действителните гласове, и изборите приключиха още на първия тур. Втора изборна неделя не беше необходима. Това е първата аритметична истина за случилото се в Средец.
Има обаче и втора.
Получените 2718 гласа представляват приблизително 9,7% от всички граждани с право на глас в района. Така подкрепата на по-малко от един на всеки десет избиратели се оказа достатъчна, за да определи кой ще управлява от името на всички. Резултатът е законен. Няма основание да бъде оспорван. Победителят е получил огромното мнозинство от действителните гласове и разполага с напълно валиден мандат.
Но законността не изчерпва политическия въпрос.
Какво означава подкрепа от 77,33%, когато почти 88% от гражданите не са участвали? Категорична обществена победа ли е това, или успешна мобилизация на малко, но дисциплинирано ядро върху терен, от който мнозинството се е оттеглило? Вероятно и двете твърдения са верни едновременно.
Избори в центъра на политическа България
Район Средец не е затънтено населено място, откъснато от националния живот. На територията на района се намират Народното събрание, Президентството, Министерският съвет, Софийският университет, културни институции, посолства и някои от най-разпознаваемите улици и площади в страната. Включва и прочутите жълти павета.
Това е административният и символният център на политическа България.
И точно там се проведоха избори, които огромното мнозинство от гражданите или не забеляза, или не прие като достатъчно важни, за да участва. Ниската активност обикновено се обяснява с апатия. Казва се, че хората не ценят правото си на глас, че не желаят да отделят време или че предпочитат после да недоволстват, вместо да участват.
В подобно обяснение има истина. Демокрацията предполага лична отговорност. Никой не може да пусне бюлетината вместо гражданина, който е решил да остане вкъщи. Но когато не гласува отделен човек, можем да говорим за индивидуален избор. Когато не гласуват почти девет от десет души, вече става дума за обществено състояние.
Толкова мащабно отсъствие трудно може да бъде сведено до мързел, хубаво време за бране на гъби или неделен сън. То говори за загубено доверие, слабо усещане за реална конкуренция и убеждението, че резултатът е предварително известен.
Някои граждани вероятно дори не са разбрали или не са били информирани, че се провеждат избори. Други са знаели, но не са открили кандидат или кауза, които да ги мотивират. Трети са решили, че един разпознаваем и институционално утвърден кандидат така или иначе ще спечели, независимо дали те ще стигнат до секцията.
Така очакването за предрешена победа започва само да произвежда победата.
Известният кандидат изглежда непобедим, затова хората не гласуват. Понеже хората не гласуват, той печели още по-категорично. После огромният процент се представя като доказателство, че предварителното очакване е било правилно.
Порочният кръг се затваря.
Разпознаваемата биография като политическа сила
Изборите в Средец не бяха състезание между еднакво разпознаваеми политически предложения. Те поставиха утвърдена институционална биография срещу значително по-слабо познати алтернативи. Подобна надпревара често приключва още преди началото на кампанията.
Заеманите длъжности се превръщат в доказателство за компетентност, разпознаваемостта започва да изглежда като обществено доверие, а натрупаната биография постепенно измества разговора за конкретното управление.
Това не означава, че опитът и професионалната подготовка са маловажни. Район като Средец има нужда от администрация, която познава закона, бюджета, градоустройството, културното наследство и сложните отношения със Столична община. Проблемът започва, когато компетентността вече не е качество, подложено на гражданска преценка, а се превръща в самостоятелно основание за власт.
Проблемът възниква, когато въпросът „Как ще управлявате?“ се заменя с отговора „Този човек е подготвен“, липсата на равностойна алтернатива започва да се приема за естествено състояние, а гражданите са поканени не толкова да избират посока, колкото да потвърдят биографията, която системата предварително е разпознала като най-подходяща.
Меритокрацията и новото право да се управлява
Именно тук изборният репортаж се среща с една по-голяма политическа тема. След вота един от кандидатите, Георги Неделчев, публикува в личния си блог анализ, в който разглежда резултата през предупреждението на британския социолог Майкъл Йънг и книгата му „Възходът на меритокрацията“. Днес меритокрацията обикновено се възприема като нещо положително: управление на образованите, способните, работливите и доказалите се хора.
Йънг обаче създава понятието като предупреждение, а не като комплимент.
Той описва общество, в което старата аристокрация по рождение е заменена от нов елит. Този елит не твърди, че има право да управлява заради фамилията си. Той вярва в нещо много по-силно: че е заслужил властта си чрез образование, интелигентност, усилие и професионален успех.
Оттук идва и опасността. Когато хората на върха са убедени, че напълно заслужават своето положение, те лесно започват да приемат, че и онези, които са останали долу, са заслужили своето. Неравенството вече не изглежда като резултат от различни условия, наследени възможности и разпределение на ресурсите. То се превръща в морална класация.
Успелите са способни и заслужили. Неуспелите не са положили достатъчно усилия. Управляващите са подготвени. Останалите трябва да им се доверят. Дали е така?
В публикацията си Неделчев формулира границата ясно: „Способността да изпълняваш една професионална функция не ти дава право да присвояваш властта над останалите.“ Това е същинският риск на меритократичната политика. Не че образованите и компетентните хора участват в управлението, а че техните качества започват да се възприемат като естествено право да управляват без достатъчно обществено участие и контрол.
Така експертът престава да бъде човекът, който подпомага гражданите да вземат информирани решения. Той постепенно се превръща в човек, който решава вместо тях. Биографията започва да замества мандата. Професионалният престиж измества отчетността. Подкрепата на правилните обществени и медийни среди започва да изглежда като достатъчно доказателство за легитимност.
Така властта се концентрира и в политически смисъл може да бъде узурпирана не чрез нарушение на закона, а чрез отсъствието на гражданите.
Законна власт и политическо присвояване
Да се говори за присвояване или узурпиране на властта в случая не означава да се твърди, че изборите са незаконни или че победителят е получил длъжността чрез измама. Става дума за политическа, а не за наказателноправна узурпация. Формално всичко е изрядно. Гласовете са подадени, преброени и отчетени. Законът е спазен. Но съдържателно властта над десетки хиляди граждани е предоставена с активното участие на сравнително малка част от тях. Останалите са се отказали, не са били привлечени или не са видели реален смисъл да присъстват.
В тази празнина установеният елит получава огромно предимство.
Партократите разполагат с ресурси, разпознаваемост, институционална памет, медийно присъствие, организационни мрежи и способността да мобилизират стабилно ядро. Не е необходимо да убедят мнозинството. Достатъчно е мнозинството да остане пасивно. Достатъчно е „демокрацията“ да си остане вкъщи.
Това е почти христоматиен пример за меритократично възпроизвеждане на властта: утвърдената биография се представя като най-разумния, а понякога и като единствения възможен избор; конкуренцията изглежда символична; гражданите се оттеглят; после резултатът от тяхното отсъствие се превръща в доказателство за широкото признание на победителя.
В личния си анализ Неделчев обобщава картината с едно кратко изречение: „Само гражданите ги няма.“ Именно това е най-тревожното. Не че изборът е незаконен, а че законността може да продължи да функционира почти без гражданско присъствие.
Демокрация, сведена до добре изпълнена процедура
Административно изборите в Средец преминаха успешно. Секциите работеха, техническата организация беше осигурена, резултатите бяха отчетени и мандатът беше произведен без институционална криза. Това е важно, но не е достатъчно. Изрядната процедура е техническо условие за демокрацията, но тя не може да замести нейното съдържание.
Представителната система започва да се изпразва, когато гражданите са необходими само за няколко минути в изборния ден. Те могат да посочат кой ще управлява, но след това разполагат с твърде малко непосредствени инструменти за влияние върху бюджета, приоритетите, конкретните решения и изпълнението на обещанията. При такъв модел гражданинът не участва във властта. Той избира кой да я упражнява вместо него. Ако с времето не вижда връзка между своя глас и всекидневния си живот, мотивацията му закономерно изчезва.
След няколко изборни цикъла секциите продължават да отварят навреме, но хората все по-рядко влизат в тях.
Какво ни казват онези, които са останали вкъщи
Негласуването няма единно политическо значение. Сред отсъстващите има доволни от досегашното управление, разочаровани от всички кандидати, неинформирани, безразлични и хора, които просто не смятат районния кмет за достатъчно важен.
Затова би било пресилено всички негласували да бъдат обявени за протестиращи срещу системата. Но техният брой е твърде голям, за да бъде пренебрегнат. Тези почти 25 хиляди души не са избрали друга програма и не са дали мандат на алтернативна политика. Те са напуснали полето, в което се взема решението. Отсъствието им не отменя резултата, но прави обществената му основа изключително тясна и слабо представителна.
Властта притежава законност, но демократичната легитимност не е само юридическа категория. Тя включва и усещането, че управлението се опира на реално участие, обществен дебат и възможност за контрол. Колкото по-малко хора участват, толкова по-голямо става разстоянието между формалния мандат и действителното гражданско доверие.
Компетентност под граждански контрол
Алтернативата на меритократичното самовъзпроизвеждане не е управление на неподготвени хора. Необходима е компетентна администрация. Необходими са знания, професионализъм и институционална памет. Но те трябва да бъдат поставени под граждански контрол. Това означава решенията да бъдат обяснявани, преди да бъдат взети. Бюджетите да бъдат разбираеми. Обещанията да могат да бъдат проследявани. Местните допитвания, гражданските инициативи, обществените съвети и общите събрания да бъдат реални инструменти за вземане на решения, а не декоративни процедури.
Избраният кмет не трябва да получава празен чек за целия мандат само защото притежава необходимата квалификация или убедителна биография. Добрият експерт помага на обществото да разбере възможностите и последствията. Добрият демократ оставя решението при гражданите.
Урокът от тихата неделя
Частичните избори в Средец вероятно няма да останат сред големите политически събития на 2026 година. Нямаше драматичен балотаж, тежки нарушения или неочакван победител. Всичко приключи спокойно, предвидимо и законно. Тихо.
Именно затова този вот е толкова показателен. В самия център на столицата „демокрацията“ се сви до участието на малко повече от една десета от гражданите.
2718 души направиха своя избор. Почти 25 хиляди не участваха.
Победителят получи мандат. Системата се утвърди и продължи да „работи“.
Но колкото по-лесно приемаме подобни резултати за напълно нормални, толкова повече рискуваме представителната демокрация да се превърне в механизъм, чрез който добре организирано и институционално утвърдено малцинство управлява пасивното мнозинство. Това създава авторитарен риск, който за пореден път се утвърждава в България.
Властта няма нужда да бъде отнета насилствено, когато гражданите постепенно се отказват от нея. Достатъчно е изборите да останат празни.
Източник: georgi-nedelchev.com Резултати ЦИК
