Защо неуспешните референдуми в Словакия приличат на българските?
През януари тази година, за 9-ти път от обявяването на независимостта на страната през 1993 г., словашките граждани бяха призовани да гласуват на национален референдум. Този епизод е най-новото развитие в политическия разрив, разтърсващ страната. И това много прилича на ситуацията в България.
Всичко започва с вот на недоверие срещу Едуард Хегер (премиер от 2021 г.) в края на 2022 г. Тъй като не успява да събере нова коалиция, той вече оглавява правителство на малцинството. В такъв случай процедурата е ясна: или ще трябва да направи нова коалиция (вариант, отхвърлен от опозицията), или ще трябва да подаде оставка. Вместо това, докато Зузана Чапутова, президент на Словашката република, трябва да назначи ново правителство, което да ръководи страната, опозицията призовава за предсрочни избори. Подобна възможност е предвидена в конституцията им, но изисква гласовете на две трети от народните представители. Тъй като изискването не е изпълнено, опозицията решава да призове предсрочни избори чрез конституционна реформа, подложена на гласуване от гражданите.
Наистина, словашката конституция вписва използването на директна демокрация с референдума като средство: „Държавната власт произтича от гражданите, които я упражняват чрез своите избрани представители или пряко“. И за 9-ти път от нейната независимост имахме възможността да наблюдаваме механизма в действие преди няколко седмици. Изискванията за референдум са доста ясни и меко казано са създадени да възпрепятстват процеса. Първо трябва да се съберат 350 000 подписа (8% от имащите право на глас). Освен това не само повече от 50% трябва да гласуват с ДА, за да бъде прието предложението, но и повече от 50% от имащите право на глас трябва да участват.
В продължение на почти три десетилетия на гражданите бяха задавани множество въпроси от широк спектър от области, включително политически реформи и еднополови бракове – но само един, референдумът за членство в Европейския съюз, беше успешен и получи 98,74% одобрение от гражданите. На 21 януари 2023 г. участието от 27,25%, доста под 50%, не позволи референдумът да бъде успешен. Тъй като политическите спорове са по-силни от всякога, страната изглежда е вписана в историята на неуспешните референдуми.
Докато инструментът на директната демокрация има за цел да въвлече гражданите в политическите дела и да повиши нивото на информираност на гражданите, този инструмент изглежда сега се използва в Словакия за засилване на конфликти, докато първоначално е трябвало да ги разреши. Всъщност случаят със Словакия ни позволява да видим как след няколко десетилетия този инструмент на гражданите се превърща в инструмент на политическите партии. Въпреки че събирането на 350 000 подписа от граждани е постижимо, в крайна сметка избирателната активност винаги е ниска. Докато референдумите са важна характеристика на словашкия политически живот, те се използват за справяне с политически разногласия.
Мирослав Немчок и Петер Спач от университета Масарик изолираха две основни мотивации в новата история на словашкия референдум: „Едната е увеличаването на избирателния дял на партиите чрез мобилизиране на техните поддръжници чрез идеята за референдума, втората е представена от опит да се навреди на техните политически опоненти“. Това важи точно и в България в момента.
Превръщайки се в показател за общественото мнение, гориво за парламентарен дебат, печалба на партиите, инструментът за референдум, както каза Елжбета Кужелевска, полски политолог, е станал „карикатура на формата на пряка демокрация“. От идея за по-голямо политическо участие тя се трансформира, но не е в полза на повече участие на гражданите.
В крайна сметка случаят със Словакия илюстрира как нуждата от директна демокрация като форма на държавно управление е по-силна от всякога. Във време на политически спорове, каращи специалистите да се страхуват за демокрацията в Словакия, тъй като предсрочните избори в страната винаги докарваха на власт автократични партии, директната демокрация, когато се използва от гражданите трайно и устойчиво без ограничения, може да се разглежда като решение. Инструментите на директната демокрация са доказали своята ефективност, когато се използват по правилния начин, Швейцария е едно от отраженията, най-доброто. Следователно, това, за което можем да работим, е повече директна демокрация и повече автономия за гражданите при използването на инструменти, създадени за тях.
Източник: DemocracyInternational
