Фундаментален принцип при възпитанието изненадващо се обръща
Процесът на възпитание при децата е сложна система от педагогически подходи и методики на обучение. Един принцип, обаче, се откроява все повече.
Преди да засегна един от най-често пренебрегваните принципи от съвременните родители, ще ви припомня, какво всъщност представлява възпитанието. Възпитанието е процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение. В съвременния смисъл възпитанието се разглежда като система от възпитателни дейности, процес на реализация на системните дейности и резултат от процеса. Възпитателният процес в развитието на подрастващите продължава като в него се наблюдава постоянно изменение, движение и развитие. Възпитателният и образователният процес протичат успоредно и зависят един от друг.
Възпитателният процес протича през три етапа, които се осъществяват в хармония. Началният етап се основава на информационно-просветителското обучение. Овладяват се знания от различни области, без да се проверява заученото. Тук се формира отношение към знанието. Следващият етап е оценъчно-ориентировъчен. Оценяват се знанията от първия етап и се формира отношение към учебния материал. Формират се възгледи и убеждения. В третия етап се формират привички на поведение. Тук личността извършва осъзнатите действия автоматично.
Обучителното възпитание на човек започва от най-ранна детска възраст, като до първите седем години на индивида се залагат основополагащите поведенчески модели, които имат за цел да изградят един психически устойчив характер. Неразделна част от успеха в този процес е научаването на детето на дисциплина. Тя представлява потискане на базови желания (страсти), вид регулиране на личностното поведение съобразно определени норми и изисквания.
Самодисциплината е до известна степен заместител на мотивацията. Тя представлява контрол на собственото поведение и възпитание на личността.
Тук идва и масово срещаната напоследък фундаментална принципна практика на родителите, обръщането на ролите. В двойката родител дете, родителят трябва да заеме авторитетна позиция, той е в ролята на този, който дава знанието и задава правилата на детето, а детето от своя страна, трябва, да бъде в подчинителна позиция и да се научи да се съобразява с изискванията и рамката, която му е поставена от родителя. Така се изгражда дисциплина, а добрата дисциплина след време се превръща в самодисциплина (увереност). Границите, които трябва да постави родителят на своето дете имат за цел да го концентрират в правилното изпълнение на задачата. След определен брой повторения на задачите, усещането на детето за това, че трябва да направи нещо се превръща в навик. Навикът от своя страна дава увереност и спокойствие на детето, а това са изключително важни качества за създаването на психически устойчив характер. И ако сега сте си помислили, че поставянето на рамка, чрез правила и задължения, ограничава развитието на детето ви, аз ще ви дам нагледен пример за тази грешка.
Вие учите детето си да се храни, да ходи, да говори, да мисли, да извършва всички важни за неговото развитие действия. Ако не научите детето си да ходи правилно, защото сте му отстъпили авторитетната роля, то е много вероятно детето ви да има много затруднения по пътя на научаването си и е възможно дори да получи физическо увреждане на опорно двигателната система.
Ако не научите детето си да говори с ясни звуци, да се изразява правилно и разбираемо, детето ви е възможно да бъде не добре прието от обществото, поради неразбиране. Тук искам да обърна специално внимание на родителите, които разговарят с децата си, чрез така наречения „бебешки език“ и ги оставят да общуват с технологични средства, отнемайки им правото на общуване с авторитетните възрастни. В последните години зачестяват случаите на изоставане в менталното развитие на децата в следствие неправилно и бих казала дори вредно общуване или липса на такова с родителите. Това поведение на родителят е грешно, защото то оставя авторитетното състояние в ръцете на детето, което обаче няма необходимата подготовка от житейски опит, натрупани познания за заобикалящата го среда и развита емоционална интелигентност, за да вземе правилните решения за себе си.
Не забравяйте, че вие сте възрастния, вие имате нужната подготовка за живота и вие сте този, който трябва да предаде знанията си на детето, а не обратното.
Лесно може да създадете навици у детето си, като го приобщавате към заниманията на възрастните. Приготвщйте храната с детето си, а докато го правите, ще го учите на усещане за формите, цветовете, ароматите, видовете продукти и от къде идват те (какъв вид са, какви са на вкус), ще броите и без да се усетите, ще сте подготвили вечерята и ще сте прекарали пълноценно и приятно време с детето си.
Знаехте ли, че мръсните дрехи могат да се превръщат в космически совалки и да кацат в пералнята? Е, аз наскоро разбрах, че да си оправиш леглото не е обикновена работа. Оказа се, че това е процес по изграждане на гладка писта за най-бързите коли.
Децата са изключително чувствителни и добронамерени към света, любопитни и любознателни. Не им отказвайте най-важното нещо, общуването с вас. Позволете им да почувстват, че са пълноценна и желана част от живота ви. Останете в правилната ментална роля и приветствайте ги в ежедневието си, създайте им здрава психическа основа с дисциплина и режим, поднесени с много любов и забавление.
