Свободните граждани могат дори да си вдигат данъците
В поредното и редовно гласуване на референдум, швейцарците мъдро решиха да вдигнат ДДС, за да гарантират стабилността на пенсионната система в страната. Взеха и още три важни решения, с които да попълнят календара в националните допитвания през годината.
Докато в България гласоподавателите вече за четвърти път в рамките на една година не могат да си изберат правилните „представители“, които да решават вместо тях, швейцарските граждани се явиха на четвъртия редовен годишен референдум, за да вземат решения пряко, както го правят вече близо 175 години.
Още на 17 декември 2021 г. швейцарският парламент прие реформата за 2021 г. на Пенсионно осигурителната схема – AHV. Целта беше да се осигури финансов баланс на AHV, както и да се поддържа нивото на обезщетенията от AHV. За постигането на тази цел бяха приети няколко мерки, включително увеличение на действащите ставки на ДДС. Реално предвиденото увеличенео по пера е с размер 0,1 % – 0,4 % като основният размер на ДДС в момента е 7.7.%. Решението на Парламента обаче трябваше да премине през задължителен референдум и санкцията на гражданите, тъй като касае промяна в Конституцията. Предложението за този референдум върви в пакет с друго предложение свързано с повишаването на възрастта за пенсиониране при жените.
Мнозинството в парламента, правителството и бизнес общността се обявиха в подкрепа на ползата от тази реформа. Те твърдяха в своята кампания, че държавната пенсионна система е изложена на риск и се нуждае от допълнително финансиране в размер на 18,5 милиарда швейцарски франка (18,8 милиарда долара) през следващите десет години, за да се предотврати евентуален колапс. Според правителствената кампания реформата, която включва изплащане на компенсации и стимули за гъвкаво пенсиониране, беше описана като политически компромис в интерес на всички. Поддръжниците също подчертаха, че реформата е акт на солидарност от страна на потребителите, които ще трябва да плащат по-висока ставка на ДДС върху продуктите и услугите, за да осигурят бъдещето на ключовата схема за социално осигуряване в Швейцария. В България подобно предложение, но с други детайли, е предложено от една извънпарламентарна и нарастваща политическа партия – БСДД.
Социалдемократическата партия в Швейцария, заедно с традиционните си съюзници профсъюзите, както и Зелените, оспориха парламентарното решение на общонационално гласуване, като събраха необходимия брой подписи. Инициаторите на подписката твърдяха, че няма нужда от реформа, която да е за сметка на увеличаване пенсионната възраст при жените, и отхвърлиха финансовата прогноза за пенсионния фонд като твърде песимистична. Според политическата левица увеличението на потребителския данък във време на скокове на цените, особено за премиите за електричество и здравно осигуряване, ще натовари допълнително покупателната способност.
През последните 25 години поредица от предложения за реформа на пенсионната система бяха отхвърлени от парламента и/или избирателите, последно през 2017 г. Най-малко три други предложения са в политическия план за преразглеждане на швейцарската пенсионна схема за възрастта на пенсиониране. Те включват използването на излишъци от националната банка и допълнително месечно пенсионно плащане за подпомагане на по-малко заможни възрастни бенефициенти. Друга инициатива има за цел да повиши възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до 67 години и да я адаптира към средната продължителност на живота.
На 25 септември около 50,6% от гласоподавателите гласуваха в полза на повишаването на пенсионната възраст на жените от 64 на 65 години, а заедно с това, 55,1% подкрепиха увеличението на данъка върху добавената стойност (ДДС), според официалните окончателни резултати. Подкрепата за реформата беше очевидно по-висока в основната немскоговоряща част на страната, отколкото във френско и италианоговорящите региони.
Осигурителната схема за възраст и овдовели лица, или OASI, е швейцарската държавна пенсионна схема. Практически всички жители на Швейцария, швейцарци и не-швейцарци, заедно с много швейцарци в чужбина, имат право на държавни пенсионни обезщетения. Парламентът изготвя схемата през 1947 г. след Втората световна война, като OASI впоследствие влиза в сила на 1 януари 1948 г. Преди това социалните помощи са били нещо като лотария за старите и хората с увреждания, в зависимост от това колко пари или помощи са ангажирани от членове на семейството, благотворителни организации и църквата. Пенсионната схема претърпява допълнителни подобрения и фейслифтове. Ревизирана е общо десет пъти. Ревизиите идват бързо една след друга, особено в края на 20-ти век. Това кулминира в окончателната корекция до момента, когато възрастта за пенсиониране на жените бива повишена от 62 на 63 през 2001 г. и на 64 през 2005 г. Оттогава също така е възможно да се тегли държавната пенсия по-рано и схемата беше коригирана в съответствие с инфлацията.
Пенсионната схема така остава недокосната през последните десетилетия. Плановете за промяната ѝ неизменно са били торпилирани или директно от федералния парламент, или по-късно в урните. Истинска реформа на държавната пенсия няма от 20 години.
Майкъл Херман, политолог и директор на изследователския институт Sotomo, вярва, че знае отговора за причината за социалните и политически причини за този застой. Намаляването на разходите е необходимо поради по-високата продължителност на живота и намаляването на броя на работещите млади хора, които плащат в пенсионната каса. Но да накараш електората да одобри мерки за спестяване на разходи или увеличаване на възрастта за пенсиониране по този въпрос, става почти невъзможно. Според Херман: „Пенсионната схема е уникална, защото засяга всички, но по-възрастните мъже и жени наистина държат всички карти. Всяка реформа ще засегне пряко хората на 50-те и 60-те години, които ще се чудят защо са били набелязани.“ По-възрастните избиратели се стичат до урните в по-голям брой от по-младите избиратели. Това важи за всички въпроси. Логично по-възрастните демографски ще имат по-силен глас във всяко допитване относно Пенсионната схема.
Следователно естеството на политическата система на Швейцария е факторът, който предотвратява реформата на държавната пенсия, казва Херман. Той цитира скандинавските страни, които имат силна социалдемократическа традиция, но нямат директна демокрация. Възрастта за пенсиониране почти навсякъде в Скандинавия е 67 или е на път да стане през следващите няколко години. По-често възрастта за пенсиониране е пряко свързана с очакваната продължителност на живота. Лидерът на младите либерали Матиас Мюлер смята, че Скандинавия е моделът, който трябва да се следва. Неговата партия стартира гражданска инициатива за повишаване на пенсионната възраст за мъжете и жените в Швейцария до 66 години до 2032 г. и по-бавно повишаване на възрастта за пенсиониране след това в съответствие с очакваната продължителност на живота. Според Мюлер политиците не са успели да поставят пенсионната схема на устойчива основа през последните 20 години. „Това пречи на способността на Швейцария да се реформира и е особено пагубно за млади хора като нас“, казва той, отбелязвайки разочарованието, споделяно от мнозина на неговата възраст.
В резюме, решението на Парламента за Пенсионна схема, което има за цел да балансира приходите и разходите в системата и да осигури нивото на пенсионните обезщетения в Швейцария трябва да бъде финансирано чрез повишаване на възрастта за пенсиониране на жените от 64 на 65 години и увеличаване на ДДС с 0,4 процента. Тази реформа ще позволи по-голяма гъвкавост на възрастта за пенсиониране и също така ще даде възможност пенсиите да се теглят постепенно. Профсъюзите и особено левите политици не бяха толкова „влюбени” в тази идея. Оплаквайки се, че жените ще поемат тежестта, те успяха да съберат необходимия брой подписи за референдум за рекордно кратко време. Синдикатите и левите партии вместо това искаха да увеличат пенсионните обезщетения и за тази цел внесоха своя собствена гражданска инициатива. Хората, които са работили цял живот, заслужават добра пенсия, казват те. Тринадесет изплащания на пенсии годишно е идеята, която те предлагат. Но младите либерали също не са доволни, наричайки инициативата „не повече от мини-реформа или бебешка стъпка“. Младежкото крило иска да отиде по-далеч, като обвърже възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота. Съвсем друг въпрос е дали може да убеди по-възрастните избиратели в ползите от подобно предложение.
Източник: SwissCommunity
