Втора капитулация! ЕЦБ не може да опази еврото.

Втора капитулация! ЕЦБ не може да опази еврото.

Решението на Европейската централна банка да повиши основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта през юли наподобява акт на отчаяние. Поради високата инфлация в Европа и огромния национален дълг на южните страни, ЕЦБ е в затруднение и раздвоение. Краят на еврото става все по-вероятен.

Обръщането на лихвените проценти най-после дойде! Това истина ли е? За пръв път от 11 години насам ЕЦБ е на път да повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта. Не, не е шега. Сам по себе си този акт на отчаяние показва колко невежи и отчаяни са финансовите власти във Франкфурт.

Те нямат с какво да противодействат нито на исторически високата инфлация, нито на сегашните кризи. Причината е проста: пудрата е напълно изразходвана през последните години. Финансовата криза, еврото и неотдавна кризата с короната набутаха ЕЦБ все повече и повече в ъгъла. В същото време започна да се работи и по други теми като зелената трансформация със Зелената сделка. Отговорите на всяка от тези кризи винаги са били едни и същи, произвеждайте пари и намалявайте лихвените проценти, за да се раздават с кредитите. На тази клавиатура обаче се свири инфлационно.

Резултатът е впечатляващ, но не добър. Поради постоянното производство на пари, балансът на ЕЦБ се е надул до гигантските 8,81 трилиона евро, което съответства на около 84 процента от икономическата продукция (БВП) на еврозоната.

Графика 1: Общата сума на консолидирания баланс на Евросистемата

Графика 1: Общата сума на консолидирания баланс на Евросистемата

Следствието е исторически висок процент на инфлация от 8,1 в еврозоната. Освен това 40 процента от държавния дълг е в баланса на ЕЦБ. В същото време правителствата са задлъжнели до шията и се нуждаят от инфлация повече, отколкото е удобна на ЕЦБ, за да обезценят дълговете си за сметка на гражданите. Защото гражданите плащат сметката чрез покачване на цените, като в това време им се отнема покупателната способност в ЕС.

Ръка за ръка балонът на цените на активите се повиши с баланса на ЕЦБ през последните години. Акции, класически автомобили, произведения на изкуството, недвижими имоти и т.н. – всичко това продължи да набъбва в евро. Това само отразява загубата на покупателна способност. Например, ако сте купили имот преди десет години, сега получавате два пъти повече „въздушни сертификати“ за същия имот, независимо дали е реновиран или не. Имотът не се е удвоил по площ, нито се е удвоил по обем, това просто показва, че покупателната способност на парите от ЕЦБ е намаляла наполовина и всички ние сме загубили де факто покупателна способност.

Според Федералната статистическа служба еврото официално е загубило повече от 35 процента от покупателната си способност от въвеждането на еврото през 2001 г. Но ако вземете по-обективна еквивалентна стойност, като например цената на златото , имаме загуба на покупателна способност от повече от 90 процента, което се доближава много по-близо до реалността. Особено като видите как са се развили цените на недвижимите имоти, борсите и т.н. Така ЕЦБ направи богатите по-богати в планова икономика и социалистическа организация за сметка на средната класа, която става все по-бедна.

Следващата криза вече е програмирана!

Не сме видели нищо освен това, което беше предсказано, че ще бъде най-голямото прехвърляне на богатство в човешката история от дъното, средата и върха до самия връх в ръцете на все по-малко индивиди. Това е ефектът на Кантийон, който за съжаление работи като часовник по отношение на неравномерното разширяване на паричната маса. Откровено смешното увеличение на лихвите, планирано от ЕЦБ, което изглежда колебливо и несигурно, не отговаря нито на инфлацията от 8,1 процента, нито на дълга.

Както винаги, ЕЦБ реагира твърде късно и твърде слабо. Тя не може да увеличи значително лихвите, в противен случай южните страни на Европа, сред които и България, биха рухнали една след друга.

И сега ЕЦБ е в затруднение. Може да избира между борбата с инфлацията или спасяването и поддържането на еврото от една страна и Южна Европа от друга. Не може да направи и двете заедно. Следователно следващата голяма криза вече се очертава.

Погледът към държавните облигации в еврозоната изяснява дилемата. Отново държавните облигации вече са много раздалечени. В момента Италия трябва да плати 2,5% повече лихви на капиталовия пазар за нов дълг, отколкото Германия.

Графика 2: Спред между германски и италиански държавни облигации

Графика 2: Спред между германски и италиански държавни облигации

Проблемът за страна със съотношение дълг към БВП от почти 150 процента при всеки процентен пункт е болезнен.

ЕЦБ е в края на играта

В Германия видяха 50-годишен връх на инфлацията от 7,9 процента през май. Оправданията на ЕК за всичко това с войната в Украйна са твърде лесни. Дори преди не имаше вече доста над 5 процента инфлация.

Графика 3: Сравнение на основния лихвен процент на ЕЦБ и потребителските цени

Графика 3: Сравнение на основния лихвен процент на ЕЦБ и потребителските цени

В тази графика ясно се вижда колко високи нива на инфлация са били борени с нарастване на лихвените проценти в миналото.

Този път Европейската централна банка има огромен проблем, че лихвеният процент е 0 процента, което означава, че полето за маневриране във Франкфурт е повече от ограничено. Но това не е единственият проблем. Има и война в Европа, косвени щети от корона-кризата, скъсани вериги за доставки, предстояща рецесия и блокиране в Китай, както и енергийна криза, която до голяма степен беше причинена от неправилен енергиен преход.

Всичко това показва предстояща голяма криза.

Така, че ЕЦБ сега трябва да избира между „обесване или разстрел“ и по този начин ще сложи край на политическия експеримент с евро-валутата. Ако се бори с инфлацията, тогава тя изпраща зомби-държавите в банкрут. Ако ги спаси, рискува хиперинфлация. Както и да се върти, и двете водят до един и същ резултат: КРАЯТ НА ЕВРОТО!

Източник: FocusOnline

Вашият коментар

Your email address will not be published.