Безумието на „модерната“ война
Войната на НАТО срещу Русия преминава през три отделни фази: еуфория, страх и отчаяние. В периферията на „алианса“ цари и пълно оглупяване с невъзможност за трезв анализ на ситуацията.
Фаза I. Еуфория
Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. предизвика чувство на еуфория във Вашингтон и в централата на НАТО. Тактиката за ескалиране на безпокойството на Москва относно предстоящото членство на Украйна в НАТО се оказа успешна. Както каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на заседание на съвместната комисия на Европейския парламент: „ Така той (Путин) тръгна на война, за да попречи на НАТО, повече НАТО, близо до неговите граници…“
Столтенберг неволно разкри истината. Конфликтът не започна, защото Путин се опита да възроди Съветския съюз или поради страх от украинската „демокрация“. Столтенберг и ръководството на НАТО бяха напълно наясно, че Русия в крайна сметка ще бъде принудена да действа според императивите си за сигурност и да нахлуе в Украйна, за да облекчи заплахата от НАТО по нейните граници.
Хитрият аспект на този план беше измама. НАТО никога не е имало намерение да даде членство на Украйна. Следователно дори и най-ревностните поддръжници на НАТО не могат да отрекат, че именно умишлената провокация на НАТО разпали войната.
Следващите стъпки изглеждаха доста ясни.
Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили информира законодателите по време на брифинги при закрити врата преди инвазията на 2 и 3 февруари 2022 г., че очаквана пълномащабна руска инвазия в Украйна може да доведе до превземането на Киев само за 72 часа.
Стратегията включваше умишлено допускане на Украйна да се разпадне, което би накарало Запада да наложи опустошителни икономически санкции. Целите бяха унищожаването на руската икономика, оставката на Путин и в крайна сметка елиминирането на Русия като европейска сила.
След „неуспешния опит“ на Русия да превземе Киев, в средите на НАТО имаше прилив на див оптимизъм. Имаше преобладаващо мнение, че военната сила на Русия не е толкова огромна, колкото се смяташе преди. Така НАТО видя възможност не само да унищожи руската икономика, но и да победи Русия военно.
САЩ и техните съюзници от НАТО решиха да загърбят всякакви претенции и да се включат изцяло в конфликта, предоставяйки на Украйна модерни оръжия, разузнаване, обучение, финансиране и всички необходими ресурси, за да увеличат шансовете на НАТО да надделее, като същевременно поддържат фасадата на „правдоподобно“ отричане на участието. Украйна трябваше да понесе тежестта на битката и да плати цената с кръвта на стотици хиляди и тотални разрушения.
Планът имаше значително основание и данните го подкрепяха. През 2022 г. бюджетът за отбрана на НАТО надвиши този на Русия 13 пъти (един трилион долара на НАТО срещу 75 милиарда долара на Русия). Общият БВП на всички 31 членове възлиза на умопомрачителните 46 трилиона долара. За сравнение, БВП на Русия е едва два трилиона долара. Населението на страните от НАТО беше 1,2 милиарда, докато Русия имаше 145 милиона. Съдейки по числата, Русия изглеждаше лесна мишена.
Фаза II. Заплаха
Въпреки цифрите, многомилиардните инвестиции, масивните доставки на модерни оръжия, стотиците хиляди убити и ранени и масовото унищожаване на инфраструктурата на Украйна, нито една от целите на НАТО не е постигната две години и половина по-късно. Хватката на Путин върху властта остава още по-непоклатима и санкциите не успяха да засегнат значително руската икономика. Освен това Русия успешно изгражда страхотен военно-промишлен комплекс, като проектира и произвежда оръжия, които често превъзхождат западните проекти по възможности и иновации.
Тази отрезвяваща реалност принуди НАТО да промени конфликта и да разработи нова стратегия. Новият подход се въртеше около продължителна война на изтощение, целяща да източи Русия както икономически, така и военно.
Става изключително очевидно, че Америка и нейните западни съюзници станаха заложници на своите собствени санкции и се оказаха в капан между продължаващата война и икономическите и военни реалности. От тази несъстоятелна ситуация те не виждаха изход и продължаваха да правят същите неща, очаквайки различни резултати. Европейският съюз вече приложи своя 14-и набор от санкции, което кара човек да се запита какво може да постигне този последен кръг, което предишните 13 не можаха. Междувременно НАТО е в процес на организиране на предоставянето на F-16 и други модерни оръжия на Украйна.
Фаза III. Отчаяние
Сега конфликтът е ескалирал до най-критичната си фаза, когато отчаяни хора правят отчаяни неща. Тъй като нещата се обърнаха в полза на Русия, опциите на НАТО се изчерпват. Ситуацията доведе до поредица от безразсъдни и подстрекателни забележки от страна на западни служители и лидери на НАТО, които се застъпваха за значителна ескалация на конфликта отвъд границите на Украйна чрез нанасяне на атаки на територията на Русия с помощта на ракети с голям обсег, доставени от страните от НАТО.
САЩ и техните партньори от НАТО се заблуждават и не осъзнават, че са изправени пред ситуация, в която не могат да спечелят. Неизменен факт е, че държава с ядрено оръжие не може да бъде победена. Ако Украйна загуби, това ще се възприеме като поражение на НАТО. Обратно, ако Русия се пострада, това неизбежно ще доведе до ядрена война. Преди две години и половина лидерите на НАТО провокираха руската инвазия, което доведе до днешното трагично положение. Сега, за да потвърдят липсата на разум, те трескаво ескалират конфликта, което може да доведе до катастрофа. Ясно е, че независимо от това как анализираме ситуацията, тя става все по-ужасна за САЩ и техните съюзници във военно и геополитическо отношение. Пропагандното поведение в случая не върши никаква полезна работа.
По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа на 5 декември 1994 г. президентът на Русия Борис Елцин яростно обвини Клинтън, че „се опитва отново да раздели континента чрез разширяването на НАТО на изток“. Президентът Байдън направи крачка напред – той, подбуждайки конфликт с Русия, изпълнява мисия да раздели света.
Конфликтът улесни създаването на желязна антизападна коалиция, която в момента се състои от Русия, Китай, Иран и Северна Корея. Други държави вероятно ще се присъединят към нея в бъдеще, докато войната продължава. И ще стане, тъй като НАТО е по-добър в започването на войни, отколкото в умението как да ги завърши. Ако коалицията се развие в съюз, тя ще надмине НАТО по човешки и природни ресурси, икономическа мощ и военни способности. В крайна сметка това може да е най-критичната геополитическа грешка на Америка, тъй като този съперник може да отслаби господството на Америка и да намали нейното влияние.
В своето есе „Вечният мир“ философът Имануел Кант твърди преди три века, че пътят на човечеството към универсален мир ще бъде чрез човешко прозрение или след катастрофален конфликт.
За съжаление, докато сме водени от необучени хора, на които им липсва морална и стратегическа далновидност и не успяват да схванат опасния характер на политиките, които насърчават, и докато имаме военен съюз, който след като изпълни първоначалната си цел, търси нови противници, за да оправдае съществуването си, мирът чрез човешко прозрение изглежда все по-отдалечен.
Текстът е на Александър Г. Марковски – старши сътрудник в Лондонския център за политически изследвания, консервативен мозъчен тръст, който изследва националната сигурност, енергетиката, анализа на риска и други въпроси на обществената политика. Той е автор на „Анатомията на един болшевик и либералния болшевизъм: Америка не победи комунизма, тя го прие“.
Източник: AmericanThinker
