Ветровито президентство
За изборите в Иран трима консерватори и един реформатор все още са в надпреварата. Хаменей заложи капан на реформаторите.
Иран прави избори, които са повече шоу, отколкото демократичен процес – нещо като това, което от десетилетия се случва в България. Нов президент ще бъде избран днес заради катастрофата с хеликоптер на бившия президент Ебрахим Раиси през май. Преди две седмици така нареченият Съвет на пазителите одобри шестима кандидати, двама от които оттеглиха кандидатурата си съответно в сряда и в четвъртък.
Изборът на Съвета на пазителите вече показа концентрация на власт в ръцете на Али Хаменей – върховният лидер на страната. Следователно в Иран много хора виждат изборите като до голяма степен решени, с минимално влияние от избирателите.
Официалният политически пейзаж на Иран е разделен на две фракции: принциписти (консерватори) и реформатори. След оттеглянето на Амирхосейн Газизаде Хашеми и Алиреза Закани сред одобрените остават трима консерватори, близки до Хаменей, и един кандидат, представящ се като реформатор. Истински опозиционни кандидати няма да бъдат приемани.
Основните кандидати са Мохамад Багер Галибаф, Саид Джалили и Масуд Песешкиан. Освен това има още един по-малко изявен кандидат, който няма почти никакви шансове и очевидно се кандидатира само за да задвижи предизборната кампания: Мостафа Пур-Мохамади.
Бившият военен командир Галибаф в момента е председател на парламента и беше кмет на столицата Техеран до 2017 г. 62-годишният мъж е твърд поддръжник на Хаменей. Той принадлежи, както към мощната паравоенна Революционна гвардия, така и към полицията. Името му е тясно свързано и с ширещата се корупция в страната. Галибаф вероятно ще продължи курса на предишното правителство, ще предприеме твърди действия срещу несъгласието и ще се застъпи за ограничени ядрени преговори със западните държави.
Саид Джалили, член на така наречения Арбитражен съвет, е известен с решителното си отхвърляне на ядрената сделка, сключена през 2015 г. В момента тя е замръзнала, като САЩ под ръководството на Доналд Тръмп се оттеглиха през 2018 г., след което Иран вече не се придържаше към споразуменията. Джалили ръководи иранския екип в ядрените преговори от 2007 до 2013 г. Първоначално те се провалиха заради непримиримите му позиции по въпроса за обогатяването на уран. В отговор САЩ и ООН наложиха тежки санкции срещу Иран. Въздействието беше толкова сериозно, че самият Джалили беше остро критикуван от дипломати, близки до Хаменей, като бившия външен министър Али Акбар Велаяти.
Реформатор на милостта на режима
Масуд Песешкиан е смятан за реформатор. Той е известен с престоя си в кабинета на Мохамад Хатами (1997–2005 г.) и с критични изявления по социални въпроси. Той никога не е бил известна фигура в реформаторския лагер. Той обаче има поддръжници в родната си провинция Източен Азербайджан, което му гарантира мястото на една от малкото реформаторски сили в доминирания от консерваторите парламент. За разлика от някои реформатори, които са лежали в затвора заради позициите си, Песешкиан никога не е изпадал в немилост на правителството. Той дори е тясно свързан с Хаменей. Въпреки че първоначално беше изключен от парламентарните избори през март, по-късно беше допуснат чрез намесата на Хаменей.
Много привърженици на реформите в Иран не възлагат големи надежди на Песешкиан. Той се смята за извънреден кандидат, докато други, по-квалифицирани хора не бяха допуснати. Фактът, че Песешкиан не се взема на сериозно, показа изявлението му в деня, когато се регистрира за изборите. Той е дошъл само да „разгорещи пещта на изборите“, каза той. Въпреки че реформаторите проведоха широка кампания за него, той едва ли ще успее, докато обществеността остава далеч от изборите и избирателната активност е ниска. Въпреки че Песешкиан има малки шансове да стане президент, той привлича много внимание. В момента новините са предимно за него.
Допускайки Песешкиан, Хаменей постави капан за реформаторите, които вероятно ще се провалят. Въпреки това реформаторите насърчават хората да гласуват, като поставят на дневен ред въпроси като възобновяването на преговорите за ядрената програма и премахването на моралната полиция. Голяма част от обществото обаче гледа на реформаторите като на смокинови листа, предназначени да поддържат видимостта на реална конкуренция между кандидатите. В крайна сметка, когото Хаменей иска, той така или иначе ще излезе победител от изборите.
Конфронтация между Галибаф и Джалили
Конфронтация между Галибаф и Джалили е по-вероятна от победа на Песешкиан. Спекулациите предполагат, че Галибаф е по-подходящ избор за Хаменей по няколко причини. Първо, като се има предвид военният му опит, той вероятно ще бъде по-успешен в потискането на съпротивата срещу задължителното носене на забрадки и поддържането на националната сигурност. Той също така се смята за консервативен политик и технократ, който е в състояние да продължи по пътя на правителството на Раиси. Джалили, от друга страна, няма опит в управлението. Освен това, като президент той би увеличил още повече международното напрежение, което не е в интерес на Хаменей, който вече е в деликатна ситуация с Израел предвид войната в Газа.
Вероятното предпочитание на Хаменей към Галибаф е подсилено от факта, че Галибаф спечели парламентарните избори през март срещу кандидати от така наречения фронт Пайдари, който е тясно свързан с Джалили. Широко разпространено е мнението, че тази победа е организирана зад кулисите от Хаменей.
Ако безкомпромисен хардлайнер като Джалили стане президент на Иран и Доналд Тръмп се върне като президент на САЩ през следващата година, вероятността за ново ядрено споразумение е почти нулева. Още по-лошо, ситуацията може да ескалира в открита война в региона. От друга страна, ако консерватор като Галибаф дойде на власт, който е също толкова послушен на Хаменей като Раиси, но не толкова радикален като Джалили, Ислямската република ще продължи своята прагматична политика и фрагментирани преговори със САЩ, особено, ако Джо Байдън и демократите са оставени на власт в САЩ. Това може да е най-добрият сценарий за Хаменей, защото в ерата на Байдън Иран успя да продава милион барела петрол на ден въпреки санкциите на САЩ.
Източник: taz.de
