Шваб най-после се разкара?
Можете да забележите несигурността относно бъдещето на Световния икономически форум (СИФ) в Давос дори от собствените му годишни, коронни, подвеждащи ласкателства.
Темата на СЕФ 2019 беше „Глобализация 4.0: оформяне на глобална архитектура в епохата на четвъртата индустриална революция“. За 2023 г.: „Сътрудничество в един фрагментиран свят“. За 2024 г.: „Възстановяване на доверието“. Явно нещо се е загубило.
А сега е най-неудобното време за елитарни събирания на бизнеса и политиката предвид нарастващото геополитическо напрежение и пукнатини в многостранния световен ред. Ето защо съобщението от началото на месеца, че Клаус Шваб, над осемдесетгодишният основател на СЕФ, се оттегля от ежедневното управление на събитието, е нещо изключително важно за Давос.
Това предизвика нов кръг от размисли за това как Давос ще продължи да функционира: Шваб е толкова обигран политически измамник, здраво завладял СЕФ и не е ясно какво влияние ще продължи да има като председател на управителния съвет на организацията. Има съмнения относно бъдещето на конференцията, ако 86-годишният ѝ основател внезапно стане неспособен. (По всичко личи обаче, че той все още е в добро здраве).
Така някои допринасят за по-широкия въпрос: как Давос може да остане актуален при задълбочаващия се разкол между Русия и Запада и все по-взривоопасната геополитическа ситуация в Източна Азия? И дали моментът, в който Шваб е решил да се оттегли, е предвестник на промяна.
„Давос още ли си заслужава?“
„Неговият глобалистки смисъл на съществуване е в отстъпление. Националната вярност е на мода“, заяви Financial Times в редакционна статия от януари тази година, в която попита „Давос все още ли си струва?“
Давос вероятно ще просъществува, въпреки очевидните предизвикателства пред глобализиращия се свят, който го е създал, просто защото не съществува друга престижна възможност да се съберат толкова много влиятелни и интересни хора от политиката и търговията на едно място да побъбрят, пийнат, похапнат и понаправят онова другото.
Но може би има и по-тежко заболяване. Не се смята вече, че предизвикателството пред СЕФ или пред неговия велик архетип Шваб, „Човекът от Давос“, е свързано само с това да се справи с деглобализацията, а и с неговата история, но също и с разбирането, че настоящето не е твърдата основа, каквато се смяташе, че е. Много от предположенията, които са база на възгледа за света в Давос, са продукт на много специфичен период от време.
СЕФ е триумф на начина на мислене за естеството на прогреса, който доминира в западната политика след края на Студената война. Според него големите философски и политически въпроси на човешкия живот са решени, а бъдещето ще се основава на технологична стълбица, като търговията ще се развива за подобряване на човечеството оттук нататък.
Може да се каже, че Шваб, инженер, станал икономист по образование, олицетворява развитието на това мислене. През 1971 г. той основава Давос като Европейски симпозиум по мениджмънт, който през 1987 г. се превръща в Световен икономически форум. Първоначално форумът е посветен на корпоративния мениджмънт, а след това се превръща в мениджмънт от глобален контекст. И накрая се превърна в най-добрия мениджмънт в този глобален контекст.
Оказва се обаче, че хората всъщност не са просто потребители или заинтересовани страни със стимули, съгласуваност или ценности, които могат да бъдат безпроблемно оценявани, подтиквани и удовлетворявани. Те са изметнат дървен материал. А някои социални проблеми изискват или налагат политическа промяна, по-радикална от обичайно предпазливия подход на много правителства.
Повишаване на икономическото благосъстояние
Глобализацията е сила, която повиши икономическото благосъстояние на безброй хора по света. Но тя също така е причина за някои от глобалните напрежения. Повече от нея или по-скоро по-доброто ѝ управление, може да не ги облекчи.
Популистите, при всичките си неприятни недостатъци, знаят това интуитивно. И затова те процъфтяват в този период на социални и икономически сътресения. Те говорят за идентичността на хората и обещават да разбият консенсуса, който се възприема като самодоволно недосегаем.
Тази седмица се появи подробен доклад, в който се разглежда нарастващата подкрепа за антиглобалистката крайна десница сред европейската младеж. След обединението на Германия, тя е огромен икономически бенефициент на глобализацията и нейните плодове. Как тогава да си обясним защо „Алтернатива за Германия“ е най-популярната партия сред младежите на възраст от 14 до 29 години? Какво означава всичко това за СЕФ след Шваб?
Компаниите, милиардерите и легионите от консултанти, които всяка година изпълват Давос, може би ще искат да спрат да мислят как могат да променят света чрез управлението му и да отделят малко повече време за това как през следващите години светът може да се опита да промени тях.
Източник: SwissInfo
