Президент, но не съвсем?
Ако не беше бушуващия конфликт, президентските избори в Украйна щяха да бъдат насрочени за март тази година… Но не бяха.
Можеше ли действащият президент Володимир Зеленски да излезе победител след пет години на власт? Можеше ли да спечели, след като демонстрира на света своята неспособност, или липса на желание, да се бори с корупцията, която разяжда страната му във война, но каквато имаше и в мирно време?
Няма шанс за окончателен отговор, тъй като историята не познава думата „ако“. Предполага се обаче, че самият Зеленски е видял възможността за провал, което може да обясни защо изборите в Украйна не са били насрочени навреме, нито пък се очаква да се състоят скоро.
През януари, когато цяла Украйна беше нетърпелива за новини от Капитолийския хълм относно така необходимата помощ, Зеленски поясни, че не забавя изборите, а по-скоро не е в състояние да ги проведе поради военното положение в Украйна. Предвижда се военното положение да приключи най-рано на 11 август. В интервю на 20 януари за британския Channel 4 News той подчерта, че провеждането на избори по време на война е законово забранено.
Отговорите на Зеленски в интервюто предизвикаха ожесточена дискусия както в основните медии, така и в социалните мрежи. Много политически анализатори и коментатори подчертаха несъответствието между военното положение и конституцията на Украйна. Постигнатият консенсус беше, че Конституционният съд трябваше да бъде мястото за решаване на този спор.
Вместо това на 25 февруари Зеленски каза, че исканията на опозицията за предсрочни президентски избори са част от планиран идеологически саботаж от страна на Кремъл. Зеленски определи изборите като „лоша идея“, но отиде по-далеч: „Смятам това за предателска позиция в Украйна“.
Твърдението за предателство има значителна тежест по време на война. Въпреки това, ситуацията с легитимността не попречи на онези, които се застъпваха за президентски избори. Политическите опоненти на Зеленски все повече твърдяха, че неговото президентство трябва да приключи на 20 май и повдигнаха съмнения относно продължаващото му заемане на поста.
Министърът на правосъдието Денис Малюска се опита да предотврати разклащането на политическата лодка. Той каза, че сега не е подходящ момент да се търси разяснение от Конституционния съд в интервю за BBC News Ukrainian на 10 май.
„Подобно обжалване би породило основателни въпроси и съмнения, изискващи решение от Конституционния съд“, каза той. „Като се имат предвид предизвикателствата пред комуникацията и сигурността на страната, откритото поставяне под въпрос на авторитета на президента би било сериозна грешка.“
Той призна, че „може да има значителни дебати и критики“, но даде да се разбере, че властите нямат намерение да вземат под внимание „дебатите и критиките“.
Въпреки, че много хора не подкрепят идеята за провеждане на незабавни избори, смята се, че решението на Зеленски да не търси намесата на Конституционния съд представлява значителен риск както за него, така и за цялата Украйна.
Въпросите около авторитета на украинския президент могат да го изложат като куц кон пред световните лидери, които го смятат за основната пречка за намирането на компромисно решение на продължаващата война в Европа. Концепцията за прилагане на балсам за успокояване на вълненията, за да се изгладят нещата, става все по-привлекателна за нарастващ брой лидери по целия свят.
Основните двигатели на мирните преговори са Турция и Китай, двата партньора на Москва, които стоят досега до Путин. Този „мир“ би позволил на Русия да запази контрола над териториите, които е присъединила досега с военните действия. Тази пролет турският президент Реджеп Тайип Ердоган и китайският лидер Си Дзинпин значително увеличиха дипломатическите си усилия за разрешаване на конфликта в Украйна.
Тези усилия намериха одобрение в някои краища на Европа, където Виктор Орбан, премиерът на Унгария, подкрепя така наречения китайски мирен план и се срещна с китайския ръководител. Френският президент Еманюел Макрон каза, че ще се опита да постигне „олимпийско прекратяване на огъня“ по време на Игрите през 2024 г., които ще се проведат в Париж от 26 юли до 11 август, но се провали гръмко. През юни в Швейцария ще се проведе и международна конференция, насочена към постигане на мир в Украйна, обаче без Руската федерация, което си е също провал.
Междувременно вътрешният натиск не позволява на Зеленски да преговаря с Путин. Всякакви подобни разговори потенциално биха могли да провокират масови протести в Украйна и да доведат до неговото сваляне. Неговата непримиримост може да се окаже неприемлива за ключови играчи и те може да се опитат да използват проблема с политическата легитимност на Зеленски, за да го свалят, надявайки се той да бъде заменен от по-сговорчива фигура.
Новите руски офанзиви правят Украйна все по-зависима от западната военна и финансова помощ и това дава на неговите благодетели значително влияние върху украинския президент. С легитимността му, потвърдена от Конституционния съд, той ще бъде предпазен от обвинения в узурпация на властта и призиви за незабавни президентски избори.
Политическата стабилност е въпрос от изключително значение за тази страна, тъй като нейните измерения са изправени пред военната операция, но също и пред политическата легитимност. Без това, Зеленски, който е научил малко за дипломацията и компромиса през тези години на война, може никога да не получи шанса да направи нещо по-добро за страната си.
Източник: Newsweek
