Форматиране на демокрацията – новото е изпитано във времето
Демократичните системи имат рекордна подкрепа по принцип, но хората са разочаровани от правителствата. Защо и какво правим по въпроса? Почти 9 от 10 души искат демокрация, но много по-малко са доволни от демокрацията, в която живеят. Това се основава на факта, че представителната форма, която имаме, е на повече от 100 години, не работи и трябва да бъде актуализирана.
В годишното проучване на Алианса на демокрациите глобалната подкрепа за демокрацията е рекордно висока. 85 процента смятат, че демокрацията е важна в страната, в която живеят.
В същото време само 58 процента са доволни от това как работи демокрацията в страната им. Освен това знаем, че авторитарният популизъм е във възход. Индексът на авторитарния популизъм измерва успеха на подобни партии в 31 европейски държави между 1945 и 2024 г. Той показва, че подкрепата за тях е рекордно висока.
Проблемът е представителната „демокрация„
Когато формата на демокрация, която повечето демокрации имат, представителната „демокрация“, беше въведена преди около 100 години, това беше брилянтно решение на два основни проблема.
Информация. По това време информацията се разпространяваше бавно и се разпространяваше предимно на хартия или по телеграф. Това означаваше, че количеството информация, което можеше да бъде разпространено, беше малко. Затова беше умна идея да изпратим представител на мястото, където съществува информацията, като например парламент или конгрес. Там те биха могли да имат достъп до много повече информация и да я използват, за да вземат решения.
Гласуване. Оставянето на хората да гласуват беше сложно и изискваше големи усилия както за организирането, така и за хората да участват в тях. Следователно повечето избори се провеждат на всеки няколко години, а референдумите в такава система са рядкост. Беше напълно невъзможно хората да участват във всичките хиляди гласувания, които се провеждат всяка година в парламента. Следователно беше разумно да изпратим представител, който да участва в тези гласувания.
Представителите се оценяват периодично. Ако са си свършили добре работата, им се гласува ново доверие, в противен случай се избира някой нов.
Добро решение тогава. Но сега основните проблеми са други.
Информацията днес се разпространява бързо и широко и не върви само в една посока, по-лесно е и да се слуша, не само да се изпраща.
Гласуването не е трудно, става с няколко натискания на клавиши. Разбира се, има аспект на сигурността, който трябва да бъде преценен, но технологията е налична, за да позволи лесно на хората да си кажат думата цифрово.
Тогава трябва ли да запазим представителната „демокрация“? Представителната форма създаде предпоставка, но сега трябва да се постави под въпрос. Разбира се, не трябва да се тръгва в по-авторитарна посока, а в обратната, където гражданите имат по-директна власт.
Източник на недоволство
Днес представителната „демокрация“ е източник на недоволство. Това обяснява част от разликата между подкрепата за демокрацията (85%) и колко хора смятат, че демокрацията работи (58%). Човек усеща, че собствените му интереси не са адекватно представени, но за каквото и да гласува, резултатът е приблизително един и същ.
В ежедневието си човек е придобил повече власт или поне може да задоволи нуждите си по-директно. Вие купувате това, което искате онлайн и не е нужно да се задоволявате с това, което е налично в най-близкия магазин. Можете да изразявате мнението си в социални медии, бюлетини и блогове и не е необходимо да получавате разрешение от някой във вестник, за да споделите мнение. Можете директно да се свържете с влиятелни хора или институции чрез имейл или социални медии. Имате достъп до много повече информация и можете по-лесно да формирате собствено мнение и не сте зависими от това, което местният вестник смята, че трябва да знаете.
Можете по-лесно да купувате акции и дори да ударите шамар на Уолстрийт, като купите акции. Но когато става дума за най-важното от всичко, решенията, взети във вашата община, регион или държава, там вашата директна власт е толкова голяма, колкото е била преди сто години. Тоест, никаква.
Да не говорим за международното ниво, където често решават представители, назначени от представителите. Това е меко казано странно, не и демократично. Възможността за влияние върху общественото мнение се увеличи, но иначе все още е само един глас на всеки четири години или в постоянни не водещи до нищо предсрочни избори. Това създава скрито чувство на неудовлетвореност. Триене, което допринася все повече хора да искат да гласуват за политици, които обещават да разрушат системата. А не е ли по-добре да се изгради по-добрата, която да направи сегашната ненужна?
Децентрализирайте властта!
Ако нямахме демокрация, но да речем днес решаваме да създаваме такива общества и имаме нужната информация, тогава щяхме ли да създадем система с представителна „демокрация“? Вероятно не. Това със сигурност щеше да е елемент, но вероятно много повече власт щеше да бъде предоставена директно на гражданите. Просто защото информацията и гласуването изобщо не са същият проблем като преди сто години.
Трябва да подобрим демокрацията и да прехвърлим повече решения директно на гражданите при положение, че алтернативата съществува и дори е по-стара, но все още е нова за всички извън нея – така наречената ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ.
В тази система гражданите имат възможността да гласуват директно по конкретни въпроси, а в по-развитият ѝ вид да делегират гласа си на лице, на което имат доверие да представляват интересите им по различни въпроси. Делегирането не е статично, но гражданите могат по всяко време да изберат да върнат гласа си и сами да участват директно в процеса на вземане на решения или да сменят делегатите въз основа на проблема или надеждността.
Това също би позволило постепенен преход към нова система, където човек може да започне с няколко проблема и след това въз основа на научените поуки да продължи напред.
Дали това е правилният път напред? Едно е сигурно, трябва да се положат необходимите усилия, за да се развие демокрацията, каквато би била полезна за хората, не за елитите.
Източник: WarpNews