Победата на живота
Една от най-красивите сцени в историята на киното – последната сцена в „Летят жерави“.
Ликуваща тълпа, празнуваща великата победа и посрещаща завръщащите се с влакове от Берлин свои синове, съпрузи, братя и внуци. Сълзи от радост, целувки, прегръдки, триумфално хвърляне на героите във въздуха.
Сред целия този човешки океан от щастие и обич, се откроява едно тревожно младо и красиво момиче с букет цветя, което чака на перона любимия си. Вижда негов боен другар и го поглежда с цялата надежда на света, а той с наведена глава ѝ предава нейната собствена снимка, която загиналият в последните седмици на войната нейн любим му е завещал.
Всички плачат от радост, тя плаче от мъка. Не знам дали ви се е случвало някога, да загубите много близък човек в някой прекрасен и слънчев ден, когато всички навън изглеждат щастливи и влюбени, слънцето и природата се усмихват, а вие имате чувството, че сте единственият нещастен човек на Земята в тоя момент. Личната трагедия сред всеобщата радост.
Мустакат дядо с благородническа осанка и добряшка усмивка се доближава до нея и с кротък и мил глас я пита: „За кого са тези цветя, девойче?“. Тя през сълзи отделя няколко стръка от букета и ги дава на него. После започва да обикаля и раздава цветята на завръщащите се войници. Сълзите се примесват с лека усмивка, отчаянието с плаха надежда, тъгата по миналото с очакване за бъдещето. На екрана се появява новородено бебе, вдигнато от щастливия баща във въздуха, а в следващата сцена в небето се виждат ято птици…
Не съм виждал друга сцена в киното, която да успее в рамките на по-малко от минута да те разплаче и след това да те усмихне, да те натъжи, а след това да те изпълни с надежда. Целият кръговрат и смисъл на живота, победата на живота над смъртта в една сцена.
Източник: Тишо Чергов – фейсбук
