Здравият разум отново се връща в Алпите
След парламентарните избори в неделя в Швейцария, напред излиза мнозинство, което твърдо защитава неутралитета на Конфедерацията и е срещу изпращането на оръжия и боеприпаси, където и да е по света.
Анализът на ситуацията след изборите за Парламент в Берн показва основното швейцарско правилo, че там където гражданите участват пряко в държавната власт и местнотосамоуправление, представителната част на обществото, която върши работата, няма как да излезе от границите на разумното политическо действие. Тоест, демокрацията е истинска, директна.
Забелязват се осем основни тенденции, следствие на резултатите от гласуването:
1) Зелената вълна е нещо от миналото
Политиката за околната среда е загубила своята привлекателност в Швейцария и другаде в Европа. Поражението на Зелените и Либералната зелена партия отразява трудностите, изпитани от зелените партии в Европейския съюз. Според социологическите проучвания е вероятно те също да претърпят неуспех на европейските избори през юни 2024 г.
По време на предизборната кампания през 2019 г. зелените теми доминираха в обществения дебат и провокираха голяма мобилизация в левия политически спектър, особено с организирането на климатични стачки. Тази година не беше така.
Тенденцията изглежда парадоксална във време, когато екстремните метеорологични явления се умножават и нарушаването на климата остава една от основните грижи на Швейцария. Но фактът, че е горещо през октомври, не е основната грижа на населението, все по-голям брой от които трудно свързват двата края. А неотложността на изменението на климата също може да създаде усещане за безсилие сред електората.
В крайна сметка екологичните групи не успяха да направят изменението на климата „секси“. Напротив, те пострадаха от жестоките действия на радикални климатични активисти, които предизвикаха объркване и дори гняв сред голяма част от населението.
2) Народната партия успешно капитализира любимата си тема
Изображенията на италианския остров Лампедуза, изправен пред огромен приток на мигранти от Северна Африка, обиколиха света и върнаха политиката за убежище на преден план през тази изборна година. Това беше благодат за дясната Швейцарска народна партия, която съсредоточи кампанията си върху любимата си тема – борбата с имиграцията.
С нарастването на молбите за убежище (12 188 между началото на януари и края на юни, или +43% спрямо 2022 г.), в допълнение към присъствието на 65 000 бежанци от Украйна, Швейцарската народна партия успя да се възползва от нарастващия опасенията на част от населението.
Размахвайки призрака на имиграцията в Швейцария на предизборните си плакати, Народната партия не пестеше думите си, предизвиквайки критики от Федералната комисия срещу расизма. Въпреки това този много ясен дискурс имаше мобилизиращ ефект върху партийната база във време на международна несигурност.
Народната партия също намери идеална изкупителна жертва в новия министър на правосъдието Елизабет Бауме-Шнайдер, социалдемократ. Тази печеливша тактика, вече изпробвана и тествана няколко пъти в миналото, позволи на партията да изтрие поражението си от 2019 г. и да се доближи отново тази неделя до рекордното си ниво от 2015 г.
3) Радикал-либералите не успяха да убедят относно ползите от имиграцията
Под мотото „твърдо, но справедливо“ Радикално-либералната партия също направи имиграционната политика една от приоритетните си теми по време на предизборната кампания. За разлика от Народната партия, радикално-либералите настояваха за необходимостта от поддържане на свободното движение на хора, за да привлекат квалифицирани европейски работници, като същевременно налагаха желанието си да се борят със „социалния туризъм“ и „хаоса на убежището“.
С тази позиция и техните изненадващо яростни атаки срещу Елизабет Бауме-Шнайдер, радикално-либералите не искаха да оставят полето отворено за изолационистката десница по този въпрос. Факт е обаче, че гласоподавателите явно дадоха повече доверие на предложените от Народната партия решения.
Във време на пълна заетост, на радикално-либералите им липсваше и друга силна мобилизираща тема. Що се отнася до лошото управление на Credit Suisse, поета от нейния конкурент UBS, това със сигурност помогна да се навреди на имиджа на радикално-либералите, исторически тясно свързани с швейцарския финансов център.
В резултат на това партията основател на съвременна Швейцария с лекота загуби на тези избори и не успя да обърне дългосрочния си упадък. Докато в началото на 80-те години на миналия век радикално-либералите привлякоха почти една четвърт от електората, днес те убедиха малко над един на всеки седем гласоподаватели.
4) Социалдемократите се възползваха съвсем слабо от социалното недоволство
За предизборната си кампания през 2023 г. социалдемократите се върнаха към основите: борбата за покупателната способност на домакинствата. Завръщането на инфлацията и обявяването на значително увеличение на здравноосигурителните премии само един месец преди федералните избори отново поставят социалните въпроси в основата на залозите. По този начин социалдемократите успяха да си върнат няколко гласа от Зелените в левия лагер.
Но, докато премиите за здравно осигуряване отново са грижа номер едно за швейцарците, пред имиграцията, социалдемократите в крайна сметка спечелиха съвсем незначително от недоволството, бушуващо сред някои избиратели от средната класа.
За разлика от Народната партия по въпроса за имиграцията и Зелените по въпроса за глобалното затопляне, Социалдемократическата партия не се смята непременно за най-компетентната политическа сила в сложната област на здравното осигуряване.
В страна, която разчита в голяма степен на личната свобода, предложенията на Социалдемократическата партия за единна здравноосигурителна схема и премии, базирани на дохода, се възприемат като прекомерна национализация от мнозинството от избирателите. Социалдемократите може да имат лоялни последователи отляво, но все още се борят да набират служители извън традиционните си територии.
5) Възходът на Центъра предизвиква „магическата формула“ на швейцарското управление
Дори и да не е голямо разместване, това е исторически момент в швейцарската политика: Центърът изпревари радикално-либералите като третата политическа сила в страната в Камарата на представителите и по този начин, поне математически, има право на две места във Федералния съвет, който е швейцарското правителство. Това е в съответствие с „магическата формула“ (демокрация с консенсус), използвана от 1959 г., според която трите най-големи партии имат по две места в правителството на Швейцария, а четвъртата има едно място.
Означава ли това, че швейцарският външен министър Игнацио Касис от Радикално-либералната партия, който се нарежда най-ниско в класацията за популярност на министрите от федералното правителство, трябва да се страхува за мандата си на поста? Съвсем не, тъй като другият принцип е, че действащите членове на Федералния съвет не могат да бъдат отстранени от длъжност; това неписано правило е било нарушавано само три пъти през последните 175 години.
Християндемократическата партия, на която Центърът е клон, се възползва от това преди четири години, когато Зелените я изпревариха на косъм по гласове. През 2021 г. Християндемократическата партия се сля с Консервативната демократическа партия под новото име Център и подреди дома си.
Едно е сигурно: в сегашната констелация Центърът ще бъде още по-предприемчив и ще се утвърди като безспорната политическа сила в средата на политическия спектър. Под ръководството на президента на партията Герхард Пфистер тя се отърси от пословично слабото си присъствие. В Камарата на представителите тя остава важен коалиционен партньор за радикално-либералите и Народната партия, които помежду си нямат мнозинство. В Сената тя трябва да остане най-важната сила.
6) Въпреки глобалните кризи, изборите не привлякоха тълпи към урните
Швейцария, с образцова демокрация, изглежда уморена от политиката? Не съвсем, но и така можем да анализираме избирателната активност на тези избори. При 46,6% избирателната активност е малко по-висока от тази през 2019 г. (45%). Но както винаги се е случвало през последните десетилетия, повече от половината избиратели не успяха да се явят на урните за избор на своите парламентарни делегати. И това в момент, когато светът преминава от криза в криза, а покупателната способност в Швейцария намалява.
Как да си обясним мълчанието на мнозинството от електората? Може би основната причина за въздържанието се крие в ниската скорост и инерцията, присъща на швейцарската система. Когато една партия спечели 3%, това почти се смята за политическо земетресение. Но балансът на силите почти винаги остава непроменен.
И, ако парламентът, независимо дали малко вляво или малко вдясно, вземе неприятно решение, въздържалите се имат инструменти и смятат, че могат да го призоват към ред с пряко гражданско участие в референдум.
7) Без голям дебат на идеи
Предизборната кампания беше далеч от политическите горещи точки и интензивните битки, наблюдавани в чужбина. Партиите разгърнаха лозунгите на кампанията си въз основа на предпочитаните от тях теми, без да навлизат твърде много в терена на своите опоненти. Нито пък имаше истински задълбочени дебати по основните политически въпроси на деня. Падането на Credit Suisse и отношенията с Европейския съюз отсъстваха от кампанията.
Това обаче не е изключение, а по-скоро правило в мирната Швейцария. С изключение на оживените дебати за имиграцията през 2015 г. и ядрената авария във Фукушима през 2011 г., кампаниите често са скучни. Това е присъща черта на швейцарската директна демокрация. С федералните референдуми, които се провеждат четири пъти годишно, партиите имат много други възможности да обяснят позициите си по различни въпроси.
Въпреки това, както се случва на всеки четири години, тази предизборна кампания даде възможност на партиите да изградят връзки с обществеността. Всеки кандидат трябваше да даде всичко от себе си и да стисне стотици, ако не и хиляди ръце с надеждата да задържи или спечели място в Берн. Рядък и ценен момент, дори в една швейцарска демокрация, често сочен като модел на близост между хората и техните „пълномощници“.
8) Швейцарците в чужбина, все по-ухажван електорат
Повече от 220 000 швейцарци в чужбина са регистрирани за гласуване. Все повече и повече емигранти се завръщат у дома в даден момент. Като такива, за тях е легитимно да участват в гласувания и избори.
Този електорат расте бързо, той се е утроил през последните 30 години и е достигнал размер, който теоретично би му позволил да заеме шест места в Камарата на представителите. В резултат на това партиите все повече се борят за гласовете на швейцарците в чужбина. Народната партия, социалдемократите, радикално-либералите и центърът са активни в диаспората и имат международни секции. В миналото те са помогнали на някои кандидати да си осигурят гласовете, от които са се нуждаели, за да бъдат избрани.
Либералната зелена партия е последната от шестте големи партии, които създадоха международна секция за тези избори. Този избор беше продиктуван от факта, че политическият профил на швейцарците в чужбина до голяма степен съвпада с този на най-новата политическа партия. Средно те са прогресивни по въпросите на околната среда и се застъпват за либерална икономика и отворена външна политика.
Тъй като швейцарците в чужбина гласуват повече според ценностите си, те също може да са по-лоялни към определена партия. През тази изборна година те бяха обект на доста намеси в парламента. Имаше истинска надпревара за спечелване на благоволението им.
Източник: SwissInfo
