Цената нa електролизерите ще лети надолу
Водородните електролизери ще бъдат все по-евтини през това десетилетие, подобно на темповете при слънчевите и вятърните централи. Глобалното им годишно производство ще трябва да достигне 176 GW до 2030 г., ако планетата иска да остане в рамките на 1,5°C глобално затопляне.
Очаква се цената на електролизерите, машините, които разделят водните молекули на водород и кислород с помощта на електрически ток, да спаднат бързо през това десетилетие, с подобна скорост на тези, наблюдавани при слънчевите панели и вятърните турбини, според нов доклад на Международната Агенция за Възобновяема Енергия (IRENA).
„Цената на електроенергията, набавена от слънчеви фотоволтаични и наземни вятърни централи, намаля значително през последното десетилетие. Подобен спад се очаква за електролизерите през следващото десетилетие, благодарение на големия брой проекти за зелен водород“, пише Агенцията в своето проучване World Energy Transitions Outlook 2022.
Цената на слънчевите модули падна с 82% между 2010 и 2019 г., според доклад за 2020 г., като разходите за енергия от вятър на сушата са паднали с 39% за същия период.
Бързото спадане на цената на електролизерите би било жизненоважно, ако светът иска да запази глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива – подвиг, който ще изисква повече от 100 милиона тона зелен водород да се произвеждат годишно до 2030 г. и повече над 400 милиона до 2050 г., според Агенцията.
Това ще изисква годишно производство на 136 GW електролизатори през това десетилетие, 90% от които ще бъдат алкални електролизатори и 10% с протонно-обменни мембрани (PEM).
Доклад от ноември 2021 г. на американската инвестиционна банка Jefferies изчислява, че годишното предлагане на електролизери в световен мащаб до 2030 г. ще достигне само 47 GW и „може да остане някъде в диапазона 30-40 GW“.
За да отговорят на огромното търсене на електролизери, „страните трябва да си поставят цели за развитие на капацитета на електролизерите, подкрепа на веригите за доставки и намаляване на инвестиционните разходи за електролизери, като използват специално финансиране с грантове или заеми“. „Освен това има значителна необходимост от ускоряване на автоматизираното производство на електролизери и подобряване на ефективността на суровините, например с рециклиране“.
В добавка: „Иновациите в технологията на електролизерите са от решаващо значение за интелигентната електрификация на секторите с крайно потребление с възобновяема енергия, за да се подобрят тяхната гъвкавост и ефективност, като същевременно се намалят разходите им“.
В доклада също се посочва, че изпълнението на сценария 1,5°C ще изисква годишна инвестиция от 133 милиарда долара в чист водород, включително електролизатори, суровини и инфраструктура за зелено и синьо водородно гориво между 2021 и 2030 г. и 176 милиарда долара годишно от 2031-2050.
Алкален срещу PEM
Защитниците на PEM технологията твърдят, че тя е по-способна да се справи с възходите и паденията на променливата възобновяема енергия, отколкото алкалните електролизери, но Агенцията изглежда не е съгласна.
„Гъвкавостта на алкалните и протонообменните мембранни стекове (вътре в електролизерите) е достатъчна, за да се следват колебанията във вятъра и слънцето“, се казва в него.
Агенцията също така предупреждава, че електролизерите PEM „може да срещнат значителен риск за доставките“, докато по-утвърдените алкални машини не биха попадали в тази хипотеза.
„Постигането на необходимия капацитет (за PEM електролизери) до 2030 г. ще изисква добив на критични материали като титан (5500 тона), иридий (9 тона) и платина (5 тона)“, се казва в доклада. „Въпреки това, подобреният дизайн и ефективността на суровините в PEM електролизерите могат да намалят търсенето на такива елементи с до 90% от настоящите нива“.
Източник: ReCharge
