Празнуваме нотите днес
Може би много от вас са се замисляли откъде идват нотите и какво означават имената им.
Практиката да се означават музикалните тонове със срички датира още от древна Индия. В началото на седми век от нашата ера Исидор, архиепископ на Севиля, пише с прискърбие: „Ако звуковете не се запомнят, те загиват, понеже не могат да бъдат записани.”
Създател на нотите е Гуидо д’Арецо (990–1050). Той не просто измисля седемте знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете. Д’Арецо е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Роден е в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. По време на обучението си монахът забелязва как певците се затрудняват при запомнянето на литургичните песнопения. Затова измисля система от музикални знаци, чрез които музикантите да се ориентират за правилните тонове. Нотите били изобразени върху четири успоредни линии, всяка от които съответствала на определен тон, отбелязан в началото й с буква. Тогава те имали квадратен вид, но днес успоредните линии вече са пет, а формата им е овална. По-високите били отбелязвани на по-високи линии, а на всяка от седемте ноти Гуидо дал име: ut, re, mi, fa, sol, la, si. Това били първите срички от химна за свети Йоан Кръстител.
Ето и значението на нотните имена в превод на български език:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса.
„Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи и това, което не може да остане неизказано.“
Виктор Юго
Автор: Елица Чакмакова
