Ехото дали заглъхва?
Приключи работата на конференцията в Мюнхен. Резултат от проведените разговори няма – има тревожни въпроси, които чакат отговорите.
Ефектът от това наглед редовно събитие в календара на Европа този път ми заприлича на емблематичната драма на Яворов „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ В нашия случай обаче ехото не само не заглъхна, а тепърва ще ечи.
Най-силно то се чу, както се очакваше, в предизборна Германия. Върна се Шолц и на момента изпаднал в делириум заговори за извънредно положение, за заплаха на националните интереси. Сети се най-после, че Германия има и национални освен европейски интереси. Не беше сам. Като гледах как реагираха, например, освен Писториус такива водещи политици като Бербок и Щрак-Цимерман, останах с впечатлението, че макар да са все пак жени, ако имаха нещо от арсенала на терористите в Германия под ръка, те самите щяха да се нахвърлят срещу Ванс. И другите им партньори от еврокамората реагираха като ощипани моми, което би трябвало не тях, а нас, техните евросъседи да шокира след като години наред се лееха дитирамби за вечната дружба със САЩ.
Преди седмица споделих едно мое усещане, нека го наречем почти предсказание за предстоящото в Германия. Обърнах внимание на това, че национално ориентираните платформи на ХДС в Бавария и тези на Алтернатива за Германия поразително си приличат. И ето, че още Шолц не оправил се от треската в Мюнхен, го настигна и вестта за изявлението на Зьодер по повод речта на Ванс, че би могло да се мисли за взаимодействие и сътрудничество с Алтернатива за германия в Бавария. Скоро ще видим сериозно ли си го мисли, или и той не се е оправил от мюнхенския шок.
Ако някой обаче си е помислил, че германските и съответно колегите им, брюкселски военнолюбци ще мирясат, дълбоко се е заблуждавал. Не че не виждат на къде отиват нещата в Украйна. Друг е техният проблем. Почнат ли преговорите между САЩ, Русия и Украйна без тях, ще лъснат техните, е, нека сме деликатни, лъжливи физиономии, които вещаеха друг евроатлантически ред за нас, европейските им крепостни. Защото години наред ни внушаваха като отче наш, че не мирът, а войната е пътят към победата над омразната Русия.
Eвродиктаторите се срещат в Париж, за да решат нашата съдба. Този път се чува, че едновременно ще се опълчат и срещу Русия, и срещу САЩ. Едва ли, след Хитлер, по-безумна идея е идвала в нечии европейски глави нито по времето, нито след Студената война, да не говорим, за новото ни време. А като увертюра, тоест да го кажем по нашенски, като намек-подсещане, се пръкна фейк новината, че там евролидерите ще обявят война на Русия. Без съмнение това със сигурност е фейк-новина, но се боя, че след срещата в Париж може да останем всички само с фейка.
Текстът на тази статия първоначално е публикуван в Pogled.info и с разрешение от автора се публикува също в АгораПост – Българският граждански портал.
