От митата възкръсва дълго чакан проект
Проектът за втечнен природен газ в Аляска, дълго отлагана инициатива за транспортиране на природен газ от богатия на ресурси американски щат Аляска до глобалните пазари, се появи отново от политическата пустош.
Случва се след споразумение, подписано миналия месец от Alaska Gasline Development Corporation и Glenfarne Group, базиран в Ню Йорк разработчик на инфраструктура. Освен това, изпълнителна заповед, издадена от администрацията на Тръмп, добави значителна тежест към жизнеспособността на проекта, като премахна скъпите федерални бариери пред проекта. Повторното въвеждане на мита от страна на администрацията на Тръмп, насочени към ключови съюзници на САЩ, включително Япония и Южна Корея, накара двете нации да преразгледат предишния си хладен възглед за Alaskan LNG като потенциална отстъпка към Вашингтон в замяна на облекчаване на митата.
Проектът, оценен на 44 милиарда долара, включва изграждането на тръбопровод с дължина близо 1300 км за транспортиране на природен газ от Северния склон на Аляска до съоръжение за втечняване. След като заработи, той може да осигурява до 20 милиона метрични тона втечнен природен газ (LNG) годишно, като Япония и Южна Корея са основни клиенти. Проектът също така рекламира създаването на местни работни места, инфраструктурните инвестиции и дългосрочните държавни приходи за Аляска.
Освен икономическата си привлекателност, газът от Аляска е от значителна полза за постигане на геополитически цели на САЩ. Съюзниците на САЩ в Азия, които се стремят да намалят зависимостта си от руския и катарския LNG, имат ограничени възможности поради географията и санкциите. Веднъж пуснат в действие, LNG от Аляска ще предложи друг път за диверсификация на вноса. Въпреки това, начинанието все още трябва да преодолее съмненията относно своята рентабилност, за да осигури частни инвестиции, а именно произтичащи от прогнозираните високи режийни разходи и конкуренцията от по-евтини източници на LNG в Мексиканския залив, Катар и Австралия.
Вълнуващата история на Alaska LNG
Усилията за разработване на запасите от природен газ в Аляска датират от завършването на Трансаляската тръбопроводна система (TAPS) през 1977 г., въпреки че различни предложения бяха блокирани поради колебанията в цените на енергията, липсата на купувачи и високите разходи за инфраструктура. Проектът придоби популярност при първата администрация на Тръмп през 2017 г., която се опита да даде приоритет на износа на LNG от САЩ. Федералната комисия за енергийно регулиране (FERC) одобри проекта през 2020 г. и въпреки преодоляването на правни предизвикателства в съда, проектът беше деприоритетизиран от администрацията на Байдън поради опасения за околната среда.
Ефектите от изпълнителната заповед, подписана от Тръмп, включват ускоряване на развитието на ресурсите, ускоряване на разрешителните и инвестиционните стимули, като същевременно отменят регулациите. Въпреки тази подкрепа, реализирането на потенциала на проекта за LNG в Аляска ще изисква дипломатическа подкрепа от двамата най-големи потенциални купувачи на газ: Южна Корея и Япония. Американският сенатор от Аляска Дан Съливан посети Токио и Сеул през 2022, 2023 и 2024 г. като част от усилията да се прецени интереса и подкрепата за проекта, който първоначално беше хладен сред южнокорейските и японските официални лица, но изглежда се промени на фона на заплахата от американски мита.
Търсене на диверсифициран внос на втечнен природен газ в индо-тихоокеанския регион
Япония и Южна Корея, и двете големи вносителки на LNG, преоценяват енергийната си сигурност след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Русия разшири своите проекти за втечнен природен газ в Арктика въпреки санкциите на Запада, които се борят да нарушат германското търсене на руски газ. Япония, която вече намали участието си в руските газови находища Сахалин-2, остава изложена на геополитически риск, произтичащ от руските й доставки, които осигуриха 9% от вноса на LNG миналата година.
Токио показа намерение да намали още повече тази зависимост от руската енергия. Южна Корея доброволно намали вноса на руски природен газ, дори и без приемането на санкции срещу Русия, като по-голямата част от LNG на Сеул сега идва от Австралия, Катар и Съединените щати. В тандем с намаляването на руския газ, южнокорейските компании диверсифицираха чрез увеличаване на вноса от Малайзия и Оман, наред с други.
Последните доклади сочат, че Япония обмисля обещание за инвестиция в проекта за втечнен природен газ в Аляска като разменна монета в по-широки търговски преговори, въпреки че Токио все още има резерви относно това начинание някога да бъде реализирано. Независимо от това, докато опасенията относно конкурентоспособността на разходите продължават, необходимостта от стабилен източник на доставки в Северна Америка поддържа проекта в действие.
Катар остава доминиращ доставчик на LNG с третия по големина капацитет за износ в световен мащаб, но много азиатски купувачи търсят диверсификация на фона на сложната роля на Катар в регионалната геополитика. Освен това се очаква значителни капиталови разходи, планирани от Катар, да увеличат обемите на износа на LNG от Катар с до 85% до 2027 г., потенциално насищайки пазара и принуждавайки Съединените щати да се конкурират с по-малки маржове. И все пак това са трайни геополитически опасения, които могат да накарат Япония и Южна Корея да подкрепят алтернативни източници като втечнен природен газ от Аляска, дори при по-високи първоначални разходи, като начин за диверсификация на вноса и смекчаване на въздействието на всякакви потенциални американски тарифи.
Освен Япония и Южна Корея, Alaskan LNG е в добра позиция да разшири пазарния си дял в други ключови индо-тихоокеански нации, които се стремят да диверсифицират вноса на енергия. Филипините изпитват спад в офшорния си добив на газ и нямат търпение да се откажат от въглищата, представляващи жизнеспособен бъдещ пазар, след като изграждането на съоръженията за регазификация приключи.
Освен това Тайланд и Виетнам, които отразяват Филипините в разширяването на съоръженията за регазификация на LNG, са потенциални клиенти, които търсят надеждни източници на газ в Северна Америка, за да компенсират зависимостта от регионалните доставчици. Тайван, силно зависим от LNG за своя електроенергиен сектор, е друг купувач, който търси стабилни, дългосрочни договори, въпреки че подобен ход би предизвикал критики от Китай. Тези пазари са в съответствие с по-широката индо-тихоокеанска стратегия на САЩ за укрепване на икономическите и енергийните връзки, като същевременно се противопоставят на китайското влияние в региона.
Какво се очаква да се случи?
Тръбопроводът за втечнен природен газ от Аляска е по-скъп от други алтернативи поради отдалеченото си местоположение и скъпите режийни разходи, свързани с изграждането му. Тръба с извънредна дължина трябва да премине през суровия арктически терен, изисквайки скъпи инженерни решения за предотвратяване на щети от вечната замръзналост, наред с други предизвикателства.
За разлика от съоръженията в американските щати Тексас и Луизиана, проектът за втечнен природен газ в Аляска ще изисква изцяло нови терминали за втечняване и износ, което допълнително ще увеличи началните разходи. Освен това разходите за труд и материали са значително по-високи в Аляска в сравнение с Тексас и Луизиана поради изолираната й география.
По този начин, въпреки неотдавнашната политическа подкрепа, осигуряването на инвестиции за проекта за LNG в Аляска остава предизвикателство. Цената от 44 милиарда долара го прави един от най-скъпите LNG проекти в световен мащаб. Интересът на Япония и Южна Корея към намаляване на зависимостта от руски и катарски LNG добавя усещане за неотложност.
И все пак икономическият аргумент за проекта все още трябва да спечели няколко критици. Дали този възобновен натиск от страна на администрацията на Тръмп и държавните лидери на Аляска води до строителство остава несигурно, но последиците от проекта за енергийната сигурност на САЩ и влиянието му в Индийския и Тихия океан биха били значителни.
Източник: GeoPoliticalMonitor
