Къде е светлото бъдеще?
Просперитетът и прогресът са важни за едно свободно общество. Но без чувство за общност, което възниква от индивидуалната воля, либерализмът няма основа.
„Защо либерализмът се провали“ е заглавието на бестселър, публикуван през 2018 г. от Патрик Дж. Денийн, американски политолог. Това е книга, която би била немислима преди 30 години. Тогава либерализмът изглеждаше единственото възможно бъдеще: Желязната завеса беше паднала и свободните демокрации бяха във възход. Изумително е колко бързо могат да се променят времената.
Само малко над три десетилетия по-късно Москва упражнява военен натиск върху Запада и принципите на Просвещението са предизвикани по целия свят. Либералният модел на обществото, който през 90-те години все още се смяташе за по-добър от другите модели, изглежда е загубил своята привлекателност. Какво е станало?
Нека започнем с най-важния и често забравян факт: либерализмът е история на успеха. Преди около триста години европейските философи от Просвещението освобождават индивида от религиозни и светски ограничения. Създадените свободни общества все още са много привлекателни. И те развиха огромна сила за иновации: продължителността на живота се увеличи, материалните лишения станаха по-редки.
Политика, насочена към създаване на просперитет, има смисъл. Но не е достатъчна. И по-често, отколкото би се искало, подобна политика се превръща в защита на лични интереси, което е лоша услуга на либерализма. Следователно либералите са добре подготвени да култивират идеологическите основи на либерализма, което не е лесна задача.
Преди около половин век германският експерт по конституционно право Ернст-Волфганг Бьокенфьорде заяви, че либералната държава зависи от условия, които не може да гарантира сама. Следователно едно свободно общество зависи от определен обществен дух сред неговите индивиди. Либерализмът не е просто политическата идеология на материализма или хедонизма. По-скоро либералното общество работи само ако всеки постоянно гледа отвъд края на носа си и вижда себе си като част от нещо по-голямо.
Същността на въпроса е, че това чувство за общност не може да бъде осигурено от държавата, тъй като това би подкопало индивидуалната свобода и по този начин самото либерално общество. Въпреки това някои либерали също разчитат все повече на държавните инициативи. Това обикновено е контрапродуктивно. Противно на духа на времето, повече правителство не означава повече обществен дух и твърде често подобни мерки се превръщат в политика на запазване на лични интереси за избрани играчи.
В истинската демокрация с пряко участире съществува дълга традиция на мислене на общността в либералния дух, известен също като принцип на субсидиарност, който е дълбоко вкоренен и се отнася до идеята за справяне с проблемите на лично или местно ниво, когато е възможно. Обаче твърде много частни актьори сега искат публични средства за себе си. Примерите варират от субсидиран бизнес и партии до субсидирани от държавата уж неправителствени организации.
Такива привилегии за селекция от играчи не винаги са значими на индивидуална основа. Общо взето обаче те нанасят двойна вреда на либералната кауза, получава се обратна селекция. Първо, те изкривяват стимулите и по този начин намаляват създаването на богатство. Второ, те постепенно унищожават общностния дух. Разбира се, трябва да помогнем на най-бедните. Но когато големи кръгове хвърлят завистливи погледи към парите на данъкоплатците и ги получават, те подкопават функционирането на едно свободно общество.
Тезата на Денийн все още е просто блеснало заглавие на книга (засега) – либерализмът още не се е провалил съвсем. Но всеки, който чете знаците на времето, е прав да се тревожи за светлото бъдеще. Не трябва да изпускаме от поглед либералните идеи, освен материалните аспекти. Напредъкът и просперитетът не са единствените ключови въпроси.
Също така е важно да се култивира общностното мислене, което произтича от индивидуалната воля. Едно нещо е ясно: колкото и желано да е едно либерално общество, то е всичко друго, но не и просто парче торта.
Източник: AvenirSuisse
