Ледено хоро
Не русофобията, а страхът да не те обявят за русофил е пролазила из политическия и обществен елит на страната.
Най-малко засегнати от тази епидемия са българските бизнесмени, които на всякакви комбинации отиват, за да опазят пазарните си позиции на Изток, мислейки за бъдещето, и заедно с европейските си партньори скърцат със зъби и засега мълчат. Не за дълго, разбира се. Моите аспирации към тях!
В паниката обзела „евросъюза“ сме стигнали до там, че посмее ли някой да се опита само да коментира събитията по относително балансиран начин, на момента „превантивно“ го заплюват като скрит, хибриден путинист. Закачат му го все едно, че му зашиват жълтата звезда, та отдалеч да е ясно на всички с кого си имат работа. Носят си заклеймените залепената по челата медийна дамга и няма шанс да се скрият или отърват от нея.
Водещи евроатлантически влъхви почват трескаво да обсъждат всевъзможни сценарии до предстоящото в САЩ да се предприемат бързи мерки за оздравяване на обществото и излекуването му от въпросната „зараза“. Стигна се до там и в душите да ни бръкнат. От памтивека, от Сибир до нашите краища си живеят хора хрисими изповядващи староверската си религия. Взеха, че и тях поради липса на друго ги вкараха в битката за „новата“ вяра. Е, чак до сриване на църкви и до малтретиране на свещеници не сме стигнали още, но украинският пример, както казват, е заразителен.
Събрахме се наскоро група общественици от Варна сред които, прости господа и бивши служители на службите, безспорни специалисти в бранша. Решихме да организираме кръгла маса, посветена на сигурността на държавата. Заложихме в програмата текущи и нужни теми пряко касаещи здравето и безопасността на гражданите като, например, състоянието на скривалищата, ефективността в работата на органите на реда, желанието ни и готовността да помогнем съпричастно в работата на органите на МВР и ДАНС. Разпратихме програмата и буквално на следващия ден осъмнахме с овесени на вратовете ни табелки, че сме национални предатели, путинисти и антиевропейци. Това категорично беше заявено от централното ни ръководство, от колеги като нас, но „реформирани“ и поели „новите“ ориентири, забравили пътем, че са все пак българи. И ето че страхът свърши работата си. Разтурихме кръглата маса преди да сме я сглобили.
Това е пореден пример, че на обществото ни вече е забранено да се бърка в решаването на въпросите дори свързани със собствената му сигурност. Никой вече няма думата, освен оня отбор в бялата сграда със свалената петолъчка, който е сертифициран да слугува на брюкселската камарила. Нахлузиха ни хомота, който да ни води само във „вярната“ посока.
Какво остава? Казват, че е почнал основен ремонт на бараките в Белене, уж за да се осъвремени музейната сбирка там. Дали само за това? Ще има обаче Видовден. В навечерието на януарския легитимен преврат в САЩ, страни с живи общества като Германия, Австрия, Унгария Словакия и Италия поведоха хорото. Важното е навреме да се хванем за него. Изтървем ли шанса, ще останем в края на мегдана, където само ще гледаме и ще подсмърчаме.
Текстът на тази статия първоначално е публикуван в Pogled.info и с разрешение от автора се публикува също в АгораПост – Българският граждански портал.
