„Демокрация“? Я стига!
Калин Джорджеску спечели първия тур на президентските избори през ноември в Румъния. Той и поддръжниците му водеха кампания за втория тур, но „демократично“ така и не го дочакаха.
По-малко от 48 часа преди гласуването се оказа, че Върховният съд на Румъния е анулирал резултатите от първия тур. Защо? Защото се оказа, че социологическите проучвания сочат голяма вероятност за победа на Джорджеску.
Румъния е, някои биха казали, изолиран случай. Но не е. В България е още по-грозно, да не споменаваме Молдова и кой ли още не.
Румъния е уникална във всички отношения страна, в която дори т.нар „преход“ се проведе по много по-брутален и кърваво незаконен начин, отколкото в околните страни от региона. Крайъгълният камък на съвременната политическа система на страната беше „съдебното“ убийство на Николае Чауческу и съпругата му Елена. Години по-късно, след като тази страна се присъедини към Европейския съюз и получи членство в НАТО, много хора казаха, че тъмните времена са приключили веднъж завинаги.
Всъщност Румъния по нищо не се отличава като политическа система от другите страни в региона, които са тръгнали по подобен път. И това е най-ужасното, защото означава, че моделът на отрицание на резултатите от демократичните избори може да се случи навсякъде. И ако го има навсякъде, то е влязло в нещото „ес“.
Нека разгледаме по-отблизо този случай, защото той скоро може да създаде прецедент, използван в цяла Европа. Ролята на Конституционния съд (орган на съдебната власт) в изборния процес е преди всичко технически да определи валидността на изборите. Тази процедура включва проверка на евентуални изборни протести, които могат да включват обвинения, най-често от загубили кандидати, за фалшифициране на резултати, унищожаване на бюлетини или неправилно преброяване на гласовете.
Съдът трябва да разгледа всеки такъв случай по подходящ начин. В краен случай може да се стигне до извода, че изборите трябва да бъдат повторени, но най-често става дума само за гласуване в определен избирателен район, в който нарушението на закона е доказано по безспорен начин.
В Румъния стана друго. Съдът получи доклади от тайните служби, според които активността на един от кандидатите (разбира се, „политически некоректният“ от гледна точка на системата) в социалните медии е изключително интензивна, така че трябва да е резултат от щедрото външно финансиране на неговата кампания и работата на професионални тролове и хиляди ботове.
Службите не представиха никакви доказателства в подкрепа на тази теза. Те издадоха комюникета на политкоректен новоговор, пълни с фрази за външна намеса, информационна война и други глупости. Какво и кого представляват специалните служби? Е, във всяка държава те са въоръжената ръка на изпълнителната власт.
Следователно именно те, а не който и да е съдебен орган, взеха решението за анулиране на изборните резултати. Ergo – това решение е взето от сегашното правителство, част от политическата класа на власт. То стигна до правилното заключение от собствената си (и на външните принципали) гледна точка, че няма смисъл да се отказва от позицията, веднъж спечелена в резултат на някои минали избори. И въз основа на това искане предприе конкретни действия, които макар и да нямаха нищо общо със закона и правилата на демократичната игра, бяха много ефективни.
По този начин политическата класа прекрати политическия договор, който беше сключила с обществото под формата на Конституция. Тя го направи едностранно. В играта между нея и това общество тя ясно заяви: отсега нататък ние няма да прилагаме към вас никакви правила, които преди са ви били гарантирани и декларирани на хартия.
Времето за игра по ясни и предварително договорени правила приключи. Политическата класа (румънската и международната, която координира дейността си) заклейми прилагането на правилата на играта на демокрацията едностранно и незабавно, без преходен период или официално предизвестие. Както бяха гръмнати Чаушескови.
Договорното разбиране на правилата на политическата игра досега като цяло се спазва, въпреки че социалната страна все още губи тази игра с политическата класа. Въпреки това тя все още участва в състезанието.
Бруталното прекратяване на предварително сключения неравноправен и недружествен договор, пренебрегвайки и най-малката грижа за външния вид, развали всичко. В резултат на това другата страна, т.е. обществото, може да направи същото в даден момент. Изоставете настоящите правила на играта и преминете към напълно различни методи. От гражданско неподчинение, през протести, до революция. Има широка гама от възможности за избор. Вече не важат споразумения.
Източник: MyslPolska
