Европейска дисфункция
Може ли да има силна Европа без силна Германия и Франция? Не?
Тогава трябва основателно да се тревожим, че в най-лошия възможен момент, когато американският суверенизъм на Доналд Тръмп е на път да се върне в Белия дом и сред нарастващите съмнения относно подкрепата за Украйна пред лицето на руските победи, има едновременно властов вакуум в двете страни.
Политическата криза в историческите двигатели на интеграцията на континента намалява тяхното влияние в клуба и в света. И по-сериозно, възпрепятства способността на европейците да отговорят на двойното предизвикателство, което ще възникне през следващите месеци. От една страна, с началото на второто президентство на Тръмп в САЩ през януари. От друга страна, навлизането в решителната фаза на руско-украинския конфликт, което може да доведе до преговори и да подпечата бъдещето на Украйна или като суверенна, закотвена на Запад европейска държава, или като страна под влиянието на Русия с Владимир Путин.
Вот на недоверие, гласуван от левицата и крайната десница, сложи край на краткия мандат на френския премиер Мишел Барние, представен от Макрон само преди три месеца като решение след предсрочните законодателни избори, които оставиха Националното събрание разделено на три блока и без солидно мнозинство. Суверенистите на Марин Льо Пен го свалиха, като подкрепиха лявото предложение за недоверие, предизвикано от бюджета.
В средата на цялата тази поредица, друг бюджетен спор разби коалицията от социалдемократи, еколози и либерали в Германия. Социалдемократическият канцлер Олаф Шолц освободи министъра на финансите, либерала Кристиан Линднер и насрочи избори за 23 февруари. Отново въпрос на икономически приоритети: социалдемократи и еколози защитиха повече инвестиции. Либералите се застъпваха за строги икономии. Беше неразрешимо уравнение.
Резултатът е наличие на френски президент, на когото му остават две години и половина от мандата, но без парламентарно мнозинство и без възможност да свика нови законодателни избори до юни. И един германски канцлер, който също е в малцинството и чака присъдата на социологическите проучвания на избори, в които той е в по-неизгодна позиция срещу християндемократа Фридрих Мерц.
Рискът от неуправляемост, поради липсата на парламентарно мнозинство във Франция и разделенията в коалицията в Германия, утежнява ситуацията. И в двата случая, този на Макрон, който разпусна Асамблеята през юли, и този на Шолц, който изтегли изборите, целта беше „изясняването“ на политическата ситуация. Резултатът може да се окаже с още по-голяма несигурност, когато стабилността е ценност сама по себе си.
Германците ще изберат нов Бундестаг през февруари и крайната десница вероятно ще увеличи присъствието си в парламента, но се предполага, че следващото правителство ще бъде коалиция между умерени центристки партии. Проблемът на Германия е в рецесията с бумеранговите санкции, в индустриалният модел от края на 20-ти век и в липсата на публични инвестиции, свити от конституционното ограничение на дълга.
Французите, които не могат да изберат ново събрание до лятото, са осъдени да прекарат следващите шест месеца с временно правителство, а във Франция, където крайната десница и радикалната левица имат половината или повече от гласовете, тези на Льо Пен имат ясни опции да дойдат на власт, рано или късно. Липсата на коалиционна култура превръща сегашното парламентарно разделение в пъзел, който е труден за решаване и освен това, което и правителство да бъде съставено, ще трябва да се сблъска с непопулярни съкращения.
Германската криза е икономическа и индустриална, засега. Френската криза, въпреки неконтролирания дефицит с дълг и страховете, засега далечни, от криза в гръцки стил, е фундаментално политическа криза. Отсъствието в Европа означава, че например споразумението с Меркосур е одобрено без Макрон, който му се противопоставя.
В ръководството на Европа има вакуум на политическо лидерство. Тя може да бъде частично попълнена от Полша на либералния и проевропейски премиер Доналд Туск, както и от фигури като съмнителния председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен или крайния русофоб Калас. Но ще е недостатъчно.
Германия се нуждае от солидно, проевропейско и атлантическо правителство, с капацитет отново да бъде призната за лидер на ЕС и да предприеме инвестициите и реформите, необходими за корекция на икономиката. И Шолц, ако бъде преизбран, както и Мерц, биха го гарантирали, но те ще се нуждаят от гъвкавост в ЕС, за да коригират ситуацията.
И във Франция Макрон трябва да приеме протегнатата ръка на социалистите, желаещи да сключат споразумение с центъра и с десницата, които приемат, че не могат да имитират ултрасите, и насърчават обща коалиция без крайности, която дава стабилност на страната и позволява реконструкция чрез демократичен фронт, способен да попречи на крайната десница да дойде на власт.
Европа, в навечерието на завръщането на Тръмп и с мобилизирана Русия по границите си, не може да си позволи да губи повече време с най-големите си държави, хванати в капана на вътрешен разпад.
Източник: ElPais
