Слънцегреенето не е за всеки?
Европейските фирми изпитват трудности пред ожесточената конкуренция от страна на гигантската соларна индустрия в Китай, но един нишов сектор все още има светло бъдеще – този на Швейцария.
SwissInfo: Швейцарският производител на слънчеви панели Meyer Burger е един от малкото европейски производители, останали, след като пазарът беше наситен с по-евтин китайски внос. Но миналия месец обяви, че бъдещето му изглежда несигурно, след като най-големият му клиент се оттегли. Какво е вашето виждане за кризата с Meyer Burger? Има ли бъдеще тази фирма?
Кристоф Балиф*: Ясно е, че ще трябва бързо да осигурят клиенти. В противен случай ще им бъде изключително трудно да продължат в сегашната си форма.
Но наистина се надявам да намерят решение. Meyer Burger е една от малкото западни компании, предлагащи собствена технология за соларни клетки с отлични характеристики. Все още има много ценна интелектуална собственост. Има нови технологии в процес на разработка, които групата е разработила с швейцарски партньори като CSEM.
Фотоволтаиците вероятно ще бъдат основният източник на електроенергия на века и основен енергиен източник, използван масово в бъдеще за производството на водород за стомана, амоняк и торове, например. Така че е необходимо да запазим някои технологии в ръцете на Запада.
Но трябва да приемем, че ситуацията е много трудна. На пазар като европейския, където няма или има ниски търговски бариери срещу азиатски продукти, няма квоти за европейски продукти и където се въвежда само малка, разпръсната държавна подкрепа, противно на очакваното след изявленията, направени относно мрежата на ЕС със Закон за нулева индустрия, не можете да се борите срещу това, което се случи в Китай през последните две или три години.
SWI: Какво имате предвид?
КБ: През последните три години Китай е инвестирал около 88,5 милиарда швейцарски франка (186 милиарда лева) във веригата за доставка на соларни модули само в производствено оборудване и свързани сгради. Това доведе до огромен свръхкапацитет, имат твърде много производствени линии. За една година цената на фотоволтаичен модул вече е на една трета.
Китайската индустрия е много добра в намаляването на разходите и приемането на всички най-нови елементи в своите производствени линии, тъй като са под натиск да се конкурират с други китайски компании. Техните основни продукти могат да се развиват по-бързо, например да правят по-големи слънчеви клетки с малко по-висока ефективност чрез бързо модифициране на тяхното производствено оборудване. Много е трудно да се състезаваш при такива условия.
SWI: Напускащият поста шеф на Meyer Burger, Гюнтер Ерфурт, обвини европейските политици, че се „страхуват твърде много от Китай“ и „не са готови да защитят европейската слънчева индустрия срещу нелоялна конкуренция“. съгласни ли сте?
CB: Той е прав. Слънчевата енергия е стратегическа индустрия. Същото важи и за батериите или електрическите автомобили. Това са всички активи, които са необходими за енергийния преход.
Съществува осъзнаване, че поради огромните инвестиции на Китай, размера на неговата слънчева индустрия, която е 50 пъти по-голяма от тази на всяка друга страна, и нивото на автоматизация, той ще произвежда продукти с по-ниска цена. Но от съображения за устойчивост трябва да запазите поне част от производството в Европа.
Не можете да разчитате на 100% от Китай, особено предвид рисковете от геополитически конфликти. Поне европейските държави вече осъзнаха, че това е проблем, и новоприетият Закон на ЕС позволява на дадена страна да подкрепя някои индустриални сектори.
SWI: Но има положителна страна на слънчевата доминация на Китай, нали?
CB: Положителният момент е, че китайските фирми вече могат да правят енергийни активи много евтино. Тъй като имат нужда да оцелеят, те стават много добри много бързо, научавайки се как да намалят вложените материали и енергия, като същевременно увеличават производителността.
Сега Китай може да достави на света всички активи, необходими за извършване на енергиен преход в разумен период от време (25-30 години). Те имат достатъчно капацитет, за да осигурят батерии за еквивалента на 100 милиона автомобила годишно и батерии, които са полезни за управление на мрежата. Те биха могли да произвеждат 1500 гигавата (GW) слънчеви панели годишно. Тези мощности са 2,5 до 3 пъти по-големи от световното търсене днес. И за да подкрепи своята индустрия, Китай инсталира масово слънчева и вятърна енергия и електрически автомобили.
И разбира се, Китай трябва да изнася, защото е създал тези гигантски индустрии. Те ще накарат много страни да приемат чисти технологии. В известен смисъл това е доста добра новина за планетата и можете да се доверите на китайците, че ще направят за енергийния преход много повече, отколкото САЩ или страни в други части на света.
SWI: Казахте, че швейцарската соларна индустрия се възползва от интересна индустриална структура с швейцарски фирми, които „правят нещата по различен начин и по-добре“
CB: Това тук не е голяма индустрия. Имате много компании, които предлагат това, което бих нарекъл нишови или специални продукти. Няма две еднакви компании. Те винаги са смесица от иновации, специална интелектуална собственост и нишови пазарни възможности.
SWI: Достатъчно ли е подкрепен соларният сектор в Швейцария от швейцарското правителство и власти?
CB: Инсталирането на фотоволтаични системи в Швейцария отбеляза силен растеж през последните няколко години. В идеалния случай броят на новите инсталирани системи трябва да бъде около 2 GW годишно в Швейцария. Но не е ясно дали това ще продължи поради вероятната силна ерозия на минималната цена за изплащане на слънчевата електроенергия.
Що се отнася до технологията, производството, очевидно Швейцария няма индустриална политика за подкрепа на соларни или чисти технологични компании. Имаше някакво разумно ниво на подкрепа за иновациите, но то започва да изчезва до голяма степен поради плана за спестявания на Гаяр (лидер на група за икономии към швейцарското правителство).
И това е истинска катастрофа. Федералният съвет (правителството) предложи да се съкратят всички пилотни и демонстрационни проекти, в които те съфинансират около половината. Това възлиза на 23 милиона швейцарски франка (48 милиона лева) годишно. Те искат да го ограничат до нула, което всички ние намираме за неприемливо.
Те съкращават и малкото финансиране, което Федералната служба за енергетика на Швейцария имаше за напреднали изследователски проекти в областта на енергетиката. Вероятно ще има и съкращения в програмата на Швейцарската агенция за иновации (Innosuisse), която подкрепя трансфера на технологии от академичния свят към индустрията. Много компании, асоциации и инженери са разстроени, не само в соларната област.
Много е тъжно, че швейцарското правителство изглежда не осъзнава, че прави много неща, които противоречат на интересите на енергийния преход, технологичното развитие, потенциалното разгръщане на пазара и икономиката на чистите технологии. Това трябва да се каже много ясно. Това е много лоша ситуация.
*Кристоф Балиф е директор, както на лабораторията за фотоволтаици на Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана (EPFL), така и на лабораторията за фотоволтаици (PV) на Швейцарския център за електронни и микротехнологии (CSEM), и двете базирани в Нюшател. Посветил е кариерата си през последните 30 години на изследвания и иновации в слънчевите технологии.
Източник: SwissInfo
