Делегитимиращият се Съд
Половин век след като Швейцария ратифицира Европейската конвенция за правата на човека, договорът и съдът в Страсбург са подложени на натиск в цяла Европа.
През последните 50 години Европейската конвенция за правата на човека не винаги е била ежедневна тема за разговор за повечето швейцарци. Но през 2024 г., сякаш за да отбележи златната годишнина от ратификацията, тя се радва на внезапна известност.
През април, след като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), който поддържа Конвенцията, се произнесе в полза на група възрастни жени, които твърдяха, че швейцарската политика в областта на климата нарушава правата им, дебатите се разгоряха. За някои това беше новаторски пример за климатична справедливост; за други, включително и за парламента, това беше съдебен активизъм.
Вниманието повиши ли популярността на ЕСПЧ? „На теория – да, на практика – не“, казва Евелин Шмид от Университета в Лозана. Подобно дело би могло да повиши осведомеността за това как работят Съдът и Конвенцията или как правото в областта на правата на човека взаимодейства с въпроси, свързани с околната среда, казва тя.
В действителност нещата бързо се превръщат в полемика. „Разказите за чуждестранните съдии и предполагаемата борба между директната демокрация и международното право получават повече кликове, отколкото трезвото обсъждане на една сложна присъда“, казва тя. За Шмид силните реакции междувременно са били очаквани. „Въпросите, свързани с климата, са чувствителни – те са свързани с основни аспекти на обществото и засягат всички нас“, казва тя.
Швейцарците също са свикнали с антагонистичните дебати относно ЕСПЧ, особено след (неуспешната) инициатива от 2018 г. за понижаване на нейния правен статут. И както Шмид пише в предстояща статия, последните 50 години са белязани от двусмислено отношение: докато властите, федералните съдии и повечето парламентаристи са до голяма степен отворени към съда, опонентите понякога се питат защо страната, очевидно „образцов ученик“ по отношение на правата на човека, изобщо се нуждае от него.
От критично подчинение до открито неподчинение? Това, което обаче изненада Шмид, беше реакцията на властите на решението. През август правителството безцеремонно го върна в Страсбург, заявявайки, че Швейцария е на път да изпълни задълженията си в областта на климата.
Това е трудно да се докаже точно. Но за Шмид е поразително, че правителството не е поело изричен ангажимент за задължителния характер на решенията на ЕСПЧ. В миналото позицията често е била „критикувай, но се съобразявай“, казва тя. Това отразява по-широките проблеми с легитимността на ЕСПЧ в цяла Европа през последните години.
В условията на „отпор срещу международните съдилища“ като цяло и с войната на дневен ред, Съветът на Европа, 46-членната организация, в която членува ЕСПЧ, е изправен пред трудни времена. Най-очевидното предизвикателство е Русия. В продължение на поне едно десетилетие Москва редовно е порицавана от ЕСПЧ за нарушаване на правата на човека, включително в широко известни случаи, свързани с покойния „основен“ опозиционер.
През март 2022 г., след навлизането в Украйна, Русия става едва втората държава в историята, която е изключена от Съвета на Европа като първата е Гърция по време на военната диктатура през 70-те години на миналия век. Все още има хиляди висящи дела срещу Русия; съдиите работят по тях, но тъй като връзките с Москва са прекъснати, надеждата за оказване на въздействие е малка.
Имало е и по-малко случаи на насилие. През 2021 г. полски съдии издадоха спорно решение, според което ЕСПЧ е частично несъвместима с конституцията на страната. Адам Плошка от Варшавския университет казва, че това се е случило след години, в които дясното правителство е извършило „враждебно превземане“ на съдебната система, като е запълнило постовете с лоялни към режима служители.
„Атакуването на конституционната легитимност на ЕСПЧ беше начин да се оправдае в международен план политиката на неспазване на решенията на ЕСПЧ“, казва Плошка. Такива реформи после трудно могат да бъдат отменени. Когато новото коалиционно правителство пое властта в Полша през декември 2023 г., то веднага пое ясен ангажимент към ЕСПЧ. Въпреки това, казва Плошка, все още не са настъпили значителни промени в организацията на националната съдебна система.
„Намерението [на новото правителство] е ясно“, казва той. Реалността обаче е възпрепятствана от различни фактори, включително правото на вето на полския президент. Не само държавите-членки от посткомунистическа Европа са имали сблъсъци със Страсбург. Миналата година Франция пренебрегна временна мярка от съда, за да депортира заподозрян радикален ислямист в Узбекистан.
Обединеното кралство, въпреки добрите си резултати в областта на правата на човека (вж. таблицата), също е имало проблеми. През юни 2022 г., след временна заповед за спиране на изпращането на кандидати за убежище от Обединеното кралство в Руанда, тогавашният британски министър-председател Риши Сунак се зарече, че „нито един чуждестранен съд няма да ни спре да отменим полетите“, преди национален съд все пак да провали плановете му.
Сунак (който нарече швейцарската присъда за климата „пълно превишаване на правата“) и някои от неговите предшественици консерватори дори обсъждаха възможността за пълно напускане на ЕСПЧ. И макар това да е краен вариант, той може да подхрани натиска на по-умерените консервативни гласове.
По-рано тази година автор на „Файненшъл таймс“ предположи, че съдът трябва „да се спаси от самия себе си“ и „да намери начини да не увеличава натиска върху националните правителства“. Това би могло да включва „стесняване на правомощията му“ – идея, която беше повдигната и в швейцарския парламент с дясноцентристко предложение, призоваващо съда да се съсредоточи върху „основните си задачи „.
Необходима ли е реформа? Плошка казва, че тези призиви не отчитат факта, че съдът вече се е адаптирал и е стеснил обхвата на правомощията си. По-специално, казва той, протоколът от 2021 г. към Конвенцията укрепи две ключови доктрини: принципа на субсидиарност, който гласи, че националните държави са основните отговорни страни за защитата на правата на човека, и „свободата на преценка“, която предоставя на държавите свобода на действие по отношение на начина на изпълнение на задълженията.
Канстантин Джехциару от Университета в Ливърпул е съгласен и казва, че съдиите от ЕСПЧ напоследък са станали по-предпазливи в тълкуванията си. Дали като последица от новия протокол, или от общото засилване на критичната реторика по отношение на правата на човека от страна на много държави, съдиите не искат да предизвикват раздразнение, казва той.
За Джехциару решението на швейцарския съд за климата от април 2024 г. е рядък пример за това, че съдът е надхвърлил границите. Той е умерено критичен и според него настоящата структура на ЕСПЧ не е оптимално пригодена за произнасяне по дела, свързани с изменението на климата. И все пак, след като жалбата кацне на масата им, съдиите „едва ли биха могли да пренебрегнат едно от най-фундаменталните предизвикателства пред правата на човека на нашето време“.
Окончателното решение за Джехциару е равносилно на усилие на съда да „стъпи на вратата на [климата]“, като същевременно предостави на Швейцария възможно най-голяма свобода в начина на прилагането му. Други идеи за реформа включват продължаване на борбата с натрупаните дела в ЕСПЧ, които през последното десетилетие са намалели от 160 000 на 67 000.
Въпросът за жалбите от сдружения също се нуждае от внимание, казва Джехциару; трябва ли да бъдат допустими дела, заведени от групи, които не са преки жертви на нарушение – като швейцарските възрастни дами?
Другите идеи за съсредоточаване върху „основните задачи“ обаче са трудни. Какви точно са тези основни задачи? И до каква степен те биха означавали изоставяне на идеята за Конвенцията като „жив инструмент“? Трябва да се вземат предвид новите развития, например в областта на комуникациите или науката, за да не станат съдилищата напълно неуместни, казва Джехциару.
В крайна сметка, както става ясно от Декларацията от Рейкявик на Съвета на Европа от 2023 г., въпросът за изменението на климата няма да изчезне. Дали решението на Швейцария ще предизвика ответна реакция сред държавите членки срещу ЕСПЧ, предстои да разберем. Но когато става въпрос за призиви за ограничаване на обхвата на съда, Швейцария трябва да помни, че „не може сама да промени Конвенцията“, казва Джехциару. Всеки нов протокол ще се нуждае от съгласието на всички 46 държави членки, а дори в настоящия политически климат това е трудна задача.
Източник: SwissInfo
