„Министърът на цветята“ на България
В Деня на будителите да припомним интересния факт, че преди повече от век швейцарският ландшафтен архитект Люсиен Шевалаз е оказал дълбоко влияние върху втория по големина град у нас, Пловдив.
Когато Люсиен Шевалаз пътува до Пловдив в Южна България през 1879 г., който тогава все още е известен с гръцкото си име Филипополис, той не е воден от желание за приключения или балкански романтизъм. Той представя нови растения и модерни техники за градинарство в младото трибутарно княжество в Югоизточна Европа.
За разлика от много швейцарски емигранти от неговото време, не бедността го кара да търси по-добър живот в чужбина. На 39 години Шевалаз вече е търсен ландшафтен архитект, а Пловдив е следващият етап в обещаващата му кариера.
Преди почти век, през 1875 г., Шевалаз пристига в град, който е пълен с оптимизъм. За разлика от сега, в онова време Пловдив е център на Българското национално възраждане, период на социално-икономическа интеграция сред българския народ и на движение, което се бори срещу османското владичество и в полза на създаването на независима държава.
Въпреки че София в крайна сметка става столица на новата обединена България, най-важните събития в религията и образованието се случват в Пловдив.
През следващите няколко десетилетия Шевалаз ще остави своя отпечатък върху града и цялата новооснована страна, не само в естетически план, но и в някои практически аспекти.
Шевалаз не е единственият швейцарец, помогнал за оформянето на младата българска национална държава. Множество архитекти, инженери и градинари са поканени от Двора да проектират улици, сгради и градини. Новата България е трябвало да получи модерен, европейски привкус. Сега това е още по-необходими по отношение на формата на държавна власт и местно самоуправление.
Шевалаз (Lucien Nehémie Chevallaz) е роден на 26 август 1840 г. в къщата на родителите си в покрайнините на Монтерод, малко селце западно от Лозана. Той е деветото от 11 деца на фермера Марк Антоан Шевалаз и съпругата му Жана Франсоаз.
След като работи на първата си работа, вероятно като градинар в Женева, той учи инженерство в Париж, специализирайки в декоративно градинарство и парково строителство.
Благодарение на изключителните си академични постижения той получава предложение за работа в градината Тюйлери в центъра на Париж. В продължение на пет години той е един от главните придворни градинари във величествените паркове и градини на френския император Наполеон III.
След това се премества в Бразилия, където въвежда европейските традиции в планирането на паркове и в отглеждането на дървета и управлението на горите. Той изследва местните видове цветя и дървета, придобивайки обширни познания за богатата флора на Амазония. Както германският историк на градинарството Михаел Шван успява да проследи в непубликувана биография на Шевалаз, именно този опит той ще използва по-късно в Пловдив.
Някъде около 1875 г. Шевалаз пътува до Константинопол (сега Истанбул), където постъпва на служба при султан Абдулазиз като придворен градинар. Той остава в османския двор няколко години и, издигайки се до висшите слоеве на обществото, се запознава с българския княз Александър Богориди, който след това го назначава на работа в Пловдив.
Шевалаз е назначен в Пловдив като шеф на общинските градини и се заема с обществените паркове. Неговото градско озеленяване и оградени с дървета алеи все още съществуват и днес, осигуряващи на жителите прохладни убежища през горещите летни дни.
Като част от много по-голяма мисия Шевалаз дори успя да подобри микроклимата около града. В и около Пловдив има шест хълма, някои от които тогава са били обезлесени и голи. В разгара на лятото тези хълмове съхраняват дневната топлина и я освобождават през нощта, създавайки непоносимо топли условия в горещите месеци.
Този проблем бива решен чрез програма за внимателно засаждане, която също така предотвратява ерозията на почвата и създава зони за отдих близо до центъра на града. Централните градини на Цар Симеон и Дондуков са добавени по-късно.
За многобройните паркове, алеи и други проекти за озеленяване обаче била необходима мащабна доставка на подходящи култивирани растителни материали. Шевалаз предлага на градската управа да създаде разсадник за дървета, концепция, все още непозната за младата българска държава.
Този разсадник след това снабдява цялата страна с разсад, а по-късно Шевалаз създава други такива разсадници в други български градове, където редки растения, внесени от чужбина, които понасят местния климат, също се култивират и разпространяват из България.
През 1901 г. широко хваленият по време на кариерата си Шевалаз получава българско гражданство и става почетен гражданин на Пловдив. По това време, освен влиянието си върху обширните паркове на Пловдив, той участва в проекти от името на двора и местните власти навсякъде в страната.
Когато умира през 1921 г., Шевалаз е погребан с пълни почести в католическото гробище в новия си дом в Пловдив. Представянето на хризантемите на Балканите за първи път е само едно от многото постижения, които му спечелват трайното прозвище „министърът на цветята“ на България.
Източник: SwissInfo
