Демокрацията е агора* за всеки достоен човек
В Международния ден на демокрацията най-противоречивият театрален режисьор в Швейцария говори за „ритуала“ на публичните гласувания и глобалното състояние на политическо участие.
През последните две десетилетия театралното размиване на границите между реалност, изкуство и активизъм на Майло Рау го превърна в един от най-добрите европейски режисьори. В същото време Рау е открит наблюдател на глобалната политика. Често неговият подход се ръководи от експерименти за радикално включване.
SWI swissinfo.ch разговаря с ръководителя на Виенския фестивал за демокрацията – в нейните директни, нелиберални и театрални форми.
SWI swissinfo.ch: През последното десетилетие сте работили в Италия, Конго, Русия, Белгия и Бразилия. В момента сте артистичен директор на Виенския фестивал. Вие следвате подход, който наричате „глобален реализъм“ и живеете в Германия. Все още ли попълвате бюлетина по пощата четири пъти годишно, за да гласувате в Швейцария?
Майло Рау: Да, настоявам за това. Мисля, че системата за това как швейцарските гласове успяват да създадат връзка между местно и национално ниво е нещо, което повечето други страни не правят. Навсякъде другаде хората са склонни да гласуват в интерес на собственото си малко село, дори когато бюлетината е национална.
Например версията на протекционизма, застъпвана от популисти като Партията на свободата в Австрия или Алтернативата за Германия [AfD], може да има смисъл на местно ниво, но не и на национално. В Швейцария, благодарение на гласуването четири пъти годишно, можем по-добре да превключваме между тези нива.
SWI: Наскоро казахте, че Швейцария е „модел за функционираща демокрация“ – защо?
МР: Швейцария позволява на нормални хора като мен да решават неща, които в други страни са в ръцете на „експерти“.
Но наистина хубавото е, че след гласуване, независимо дали става дума за премахване на армията или ограничаване на заплатите на изпълнителните директори, всеки приема резултата. В този смисъл гласуванията са изключително антагонистични (враждебно противоречиви), но и обединяващи ритуали.
Това е доста специфично за размера и многообразието на Швейцария, където нацията е изградена над различните региони, езици и култури. Но също така е подобно на древна Атина, чиято сила е, че когато гражданите вземат решение за нещо, те продължават напред и действат заедно.
SWI: Вие също така нарекохте редовните референдуми като „квази-катарзис“. Но сигурно ритуалът на гласуване е по-малко важен от действителния резултат?
МР: Мисля, че това показва разликата между онова, което популистите от Партията на свободата в Австрия, FPÖ, си представят директната демокрация и какво всъщност е директната демокрация. В действителност резултатът от гласуването трябва да бъде преведен чрез институциите, парламент и експерти, преди да стане закон. Това означава, че много неща не се прилагат точно както избирателите решават; неща, които противоречат на човешките права, изобщо не се прилагат.
Ето защо катарзисният елемент е толкова важен: хората могат да си кажат думата и да бъдат чути, като част от момент, в който народната воля или както обикновено се оказва, обществените антагонизми, се проявяват.
SWI: За решенията на избирателите, които противоречат на правата на човека: FPÖ и Швейцарската народна партия са силно критични към Европейската конвенция за правата на човека. Казват, че това подкопава народната воля. Има ли напрежение между местната демокрация и международните права?
МР: Мисля, че това напрежение е част от всеки голям проект – дори изграждането на нация. Това е старият баланс между либералния подход за създаване на закони и институции и по-подобния на Русо фокус върху общата воля на хората. Ето защо Швейцария има две камари в парламента; има и правило за двойно мнозинство за инициативите на хората, което означава, че малък брой хора могат да убият широко популярна идея. А на международно ниво институциите за правата на човека защитават малцинствата от погрешни популистки решения.
Като цяло въпросът е да има баланс. Големият проблем, който виждам тук, е на ниво Европейски съюз, където има много силни институции, но няма как хората да им влияят. Укрепването на директната демокрация на ниво ЕС би разрешило много от истинските клишета на този „съюз“ като елитен технократски проект.
SWI: Вашата възхвала на швейцарската демокрация звучи изненадващо предвид някои от предишните ви позиции. В интервю от 2015 г. казахте, че страната е „дълбоко морално болна“ във връзка с нейния популизъм, капитализъм и изолация…
МР: В глобалната икономика повечето европейски нации все още са морално болни. Швейцария е просто краен пример. Парите от данъци идват от компании като Nestlé и Glencore, които се основават на радикална експлоатация на Глобалния Юг и всички ние го толерираме. „Морално болният“ аспект е усилието на страната да запази статута си на убежище за подобни фирми.
Но това е над и отвъд обсъждането на демократичната система, която поне предлага начини за промяна на такива неща. Това е като да възхваляваш работата на велик художник, който е в разгара на скандал в MeToo.
SWI: През 2024 г. повече хора от всякога гласуват на избори по света, но личности като Владимир Путин и Николас Мадуро циментират властта си. Обречена ли е глобалната демокрация?
МР: Това е трудно да се каже. Демокрацията често се проваля. Идеята, че винаги е била тук, но сега изчезва, е много погрешна гледна точка.
Израснах в оптимистичния период след 1989 г., исторически връх по отношение на числата, когато либералната демокрация привидно вървеше към глобален триумф. Но това е тесен отрязък от историята. Сега мисля, че е добре да сме малко песимисти и в същото време да се борим за демокрация.
SWI: Дори автократични популисти като Мадуро твърдят, че се борят за волята на народа.
МР: Демокрацията може да променя формата си: към управлявана демокрация, популистка демокрация или към силно институционализирана или изключителна форма. Така че мисля, че въпросът е как да я адаптираме към проблемите, пред които сме изправени. И в момента има противоположни мнения по този въпрос. Популистите искат радикално директна версия, която изглежда перфектната форма от гледна точка на Русо. И те твърдят, че са спасители на демокрацията, като я защитават.
И все пак, ако трябва да опиша техните идеи от по-либерална гледна точка, бих казал, че демонтират демокрацията – като изключват определени групи, например.
SWI: Вие се опитахте да демократизирате Виенския фестивал тази година, като го преструктурирате около „Свободна република“ – обикновена демокрация с граждански съвети и конституция. Дали целта беше да се изтупа прахта от елитарен фестивал или да се създаде символна форма, която да даде пример за демокрация отвъд театъра?
МР: И двете. Вътрешно става дума за разширяване на участието – отново, като същевременно се намира балансът между експертното насочване и обществената воля. И от по-широката, символична страна, нашият анализ на това защо фестивалът се е откъснал от публиката през последните години показа, че макар много билети да се продават всяка година, те се купуват основно от една и съща малка група посетители на театъра.
Въпросът как да се промени това, чрез намаляване на цената на билетите, например, може да помогне да се мисли за това как да се намалят бариерите за участие в демокрацията като цяло.
SWI: Фестивалът включваше и симулационен процес срещу дясната FPÖ. Проучванията показват, че FPÖ може да бъде най-силната партия на изборите в Австрия този месец. Дебатите за забрана на определени политически групи не отблъскват ли само големи части от населението?
МР: Идеята да не се говори с определени групи е абсурдна. Ако някой не е престъпник, значи е част от дискусията.
Може би това е сърцето на демокрацията: да има свободно пространство за дискусия, агора, за всеки, който не е престъпник. Разбира се, ако партия като AfD или FPÖ бъде преценена като антиконституционна, тя трябва да бъде забранена – въпреки че симулираният процес във Виена не доведе до тази присъда. Но това не би означавало просто да изключим техните последователи, като кажем, че всички те са расисти или фашисти.
SWI: Какво очаква австрийската демокрация, ако FPÖ се върне в правителството в края на септември?
МР: Конкретен сценарий би могъл да види с три партии, FPÖ, Социалдемократите и Народната партия, да получат около 30% от гласовете всяка или с FPÖ може би леко на върха.
Проблемите могат да започнат, ако след това Народната партия избере да формира коалиция с FPÖ и ако лидерът на FPÖ Херберт Кикл стане канцлер; в такъв случай той може да започне пряко да влияе на институциите. И Австрия ще започне да върви по словашкия или унгарския нелиберален път.
Написах отворено писмо наскоро срещу предизборния манифест на FPÖ. Освен факта, че партията иска да намали финансирането на изкуството, тя е толкова рязко дясна по въпроси като миграцията и пола: тя знае, че колкото по-крайна е, толкова по-популярна става. Страхувам се, че хората сега са толкова обезчувствени, че не виждат това.
SWI: Наскоро написахте и отворено писмо, в което критикувахте уволнението на директора на Словашкия национален театър. Защо са всички тези отворени писма?
МР: Това е хоби, така че е трудно да се спре! Но виждам два вида отворени писма. Едното е да се привлече вниманието към неща, които не са широко известни. Например мнозина извън Словакия не осъзнаваха какво се случва там, тъй като страната не е голям играч в европейския културен сектор. Не е като директорът на националния театър в Германия или Франция да бъде уволнен от министъра на културата на страната по политически причини; там хората биха забелязали.
Що се отнася до писмото срещу FPÖ, това е начин да се подготвим и да сме наясно какво може да се случи, ако партията стане най-голямата в Австрия и влезе в управляваща коалиция.
SWI: Кое е най-голямото предизвикателство пред демокрацията днес?
МР: За мен голямото предизвикателство и единственото решение е да продължа да мисля във все по-големи и все по-глобални общности. През миналия век смятахме, че националните държави постепенно ще стават все по-малко важни, но се случи точно обратното. Държавите са станали по-силни и в същото време освобождаващата сила на демокрацията губи част от силата си, защото е толкова обвързана с концепцията за нацията в социалната държава.
Източник: SwissInfo
*Агора е названието на главния площад в демократичните древногръцки полиси. Агората е разположена в средата на града и служи многофункционално за пазар, религиозни чествания, произнасяне на речи, провеждане на политически дискусии и др. Като център на обществено-политическия живот, агората е и мястото, на което се провеждат заседанията на античната еклесия (народно събрание), както и тези на народните съдилища (хелиастите). Думата „агора“ се споменава за първи път от Омир, като означава, както събиране на хора на едно място, така и самото място.
