Най-добрият шанс за мир
Украинският просрочен президент публично предизвика кандидата на републиканците през 2024 г. Доналд Дж. Тръмп да очертае своя план за постигане на мир в Европа. „Ако Тръмп знае как да завърши тази война, той трябва да ни каже днес“, настоя Зеленски пред телевизия Bloomberg.
В отговор бившият президент Тръмп наскоро се обади в Киев, като се съгласи да проведе лична среща след изборите, за да обсъди конкретни стъпки към мир.
Перспективата за мир при втора администрация на Тръмп става все по-реалистична. Международната общност признава, че политиката на невнимателна ескалация на администрацията на Байдън е довела само до повече кръвопролития.
Но миналото си е минало. С излизането на Байдън от световната сцена, Америка и Украйна, за добро или лошо, имат възможност да прекратят конфликта без допълнително кръвопролитие или по-нататъшно обединяване на външните противници на Америка.
Бившият президент Тръмп даде да се разбере, че ще се стреми към споразумение чрез преговори за прекратяване на войната, нещо на което администрацията на Байдън активно се противопостави. Всъщност президентът Байдън търсеше ескалация заради самата нея, без да формулира никакви ясни цели, с безразсъдно пренебрежение към заплахата от ядрен обмен.
Пълната украинска военна победа никога не е била реалистичен резултат, но политиката на Байдън е била да заблуди украинския народ и американските избиратели да повярват, че пълната победа е точно зад хоризонта. Това послание доведе до нарастващо напрежение между Съединените щати и Русия до такава степен, че през юни руските подводници с ядрено оръжие бяха разположени в непосредствена близост до бреговете на Америка.
Тръмп, съзнаващ нарастващата умора на Америка от войната, заяви, че по-нататъшната помощ за Украйна трябва да дойде с условието за изплащане, като заем. Милиарди долари не трябва да се раздават без ясно дефиниран американски интерес и подходящ надзор върху това как се изразходват тези средства на данъкоплатците. Но какъв е ясно дефинираният интерес на Америка в този конфликт? Да „обезкървим“ Русия, без да се съобразяваме с паралелното „окървяване“ в Украйна? Да откъсне напълно Европа от Русия и да прати Русия икономически и военно в обятията на комунистическия Китай?
През последните 25 години много постсъветски държави смениха проруските режими с прозападни, а руските съюзници в други региони бяха свалени от власт, сменени или изправени пред гражданска война. Усещането за заплаха от страна на Русия се основава на влошаващата се среда за сигурност и убеждението (правилно или погрешно), че Западът подкрепя често насилствени прегрупировки на своите съседи и съюзници.
Този контекст, съчетан с подстрекателската антируска реторика на Запада, накара руските лидери да повярват, че могат да бъдат подложени на „смяна на режима“ като тези, които видяха в съседство. Не бива да се изненадваме, ако Русия се държи като притиснато в ъгъла животно, особено когато НАТО продължава да се разширява на север и на изток. Руската агресия срещу техните съседи е грешна, но не е доказателство за някакъв грандиозен план за завладяване на Европа или възстановяване на СССР.
Ето защо президентът Тръмп твърди, че войната в Украйна е ненужен конфликт, който можеше да бъде предотвратен чрез разумни мирни споразумения и последователно демонстриране на сила. Администрацията на Байдън избра противоположния подход, намеса във вътрешната политика на Украйна, антагонизиране на Путин публично и парализиране на американското енергийно производство, като същевременно се провали в това, което трябваше да бъде единствената й задача: възпирането. Сега конфликтът се е влошил до брутална война на изтощение по почти непроменен фронт с руски настъпателни действия. Това доведе до смъртта или осакатяването на стотици хиляди млади мъже и до бягство в чужбина на цяло поколение, което някога е представлявало бъдещето на Украйна.
Струваше ли си политиката на Байдън за удължаване на войната тази ужасяваща цена?
Историята гледа зле на френския маршал Фердинанд Фош от Първата световна война, чиито агресивни атаки срещу германските позиции, уж за да „притиснат“ своя противник, дори когато стана ясно, че те вече са победени, на практика пропиляха живота на още повече млади мъже. Колко живота на украинци трябва да бъдат похарчени, за да натоварят една безизходна фронтова линия, за да могат „експертите“ по „околовръстните пътища“ в Съединените щати да надуват перата си и да „притискат“ Путин?
Междувременно същите тези генерали от креслото се застъпват за членството на Украйна в НАТО – световноисторическа грешка, която тласна Русия в обятията на комунистическия Китай. Голямото постижение на реалистичната външна политика на Ричард Никсън беше да използва разделението между Русия и Китай, поставяйки основата за победа в Студената война. Наследството на Байдън сега е да обърне това постижение. Сега Китай предлага риторична и дипломатическа подкрепа на Путин и помага на Русия да избегне санкциите.
Тъй като Тръмп предлага път към мир, украинците трябва да мислят за своето национално бъдеще и да останат отворени за споразумение чрез преговори. Мнозина изразяват надежда, че техните сънародници ще използват мира и помощта за възстановяване, за да изградят по-добър живот за това, което е останало от Украйна. Тяхната лоялност не трябва да се дължи на „дълбоката държава“ във Вашингтон, а на собствените им деца и внуци.
Новата администрация на Тръмп, посветена на прекратяването на кръвопролитията, ще донесе надежда за мир на многострадалния украински народ – и на американския народ, който щедро пое тежките разходи на тази продължителна ненужна война.
Източник: Newsweek
