Олимпиада през другия вход
Парижката олимпийска потайност съвсем съзнателно влезе в мрачната реалност на претенцията за „изкуство на масите“, предоставено от елитните малцинства, които всичко знаят и могат, защото вече си знаят правата. Нормалното отдавна не им е интересно.
Някой друг отегчен ли е от „куиъринг“? Всичко стана „странно“ тези дни на псевдосексуална основа. Има „куиъринг на автобиографията“, „куиъринг на изкуствата“, а вече и фаворитът „куиъринг на Палестина“. Това последното налагало учените да „разопаковат множеството пресечни точки на куиър политиката и палестинската борба“. Горещ съвет към професионалистите-оправдавачи: ако Хамас някога ви покани да обсъдите теориите си, не се съгласявайте да ги срещнете на последния етаж на сграда. Единственото нещо, от което те ще се заинтересуват спрямо вас, е „куиъринг на паважа“.
Сега, с неизбежността, която спира дъха, ние получихме „странното“ на Олимпийските игри. Прогизналата от дъжд церемония по откриването в Париж беше супер LGBTQIAzzz. Навсякъде имаше драг-актове. Брадат тип туъркаше за света. Гол мъж със синя боя беше сервиран на поднос с плодове на банда драг-кралици, избягващи диетите. Вижте, ако сме искали да бъдем изложени на лагерния разврат на драг-културата, трябваше да отидем на детска градина.
Това наистина беше гадна, отчайваща афера. Това беше първата церемония по откриването, която се проведе не на стадион, а в сърцето на града-домакин. Лодка-след-лодка-след-лодка, всяка за себе си, носеха атлетите от Игрите по Сена като атакуващи мигранти, докато 300 000 зрители в напоени пластмасови покривки протягаха вратове, за да зърнат нещо отнякъде. Изглеждаше, че ще продължи вечно. Беше толкова лошо, че дори квадратните либерали на Макрон в мрежата Х започнаха да използват любимия лозунг на десницата: „СПРЕТЕ ЛОДКИТЕ“.
Времето не помогна. Проливният дъжд пречеше на звука, затруднявайки чуването на звездите на церемонията, Селин Дион и Лейди Гага (това беше добрата страна на проливния дъжд, да не се разбира колко се мъчат). Това, което можеше да се чуе, беше просто странно. Като безглавата Мария-Антоанета изпяла началните тактове на раздираща ушите хеви-метъл песен за предполагаемата революция. Организаторът на церемонията Томас Джоли каза, че иска неговият спектакъл да бъде „празник на това да си жив“, но се получи празник на това да си мъртъв.
След това имаше „куиъринг“. Точно, както в така нареченият „евросъюз“ не можете да включите казионна телевизия, да посетите библиотека или да се помолите на тихо в наши дни, без да срещнете драг-кралица, така не можете да гледате церемонията по откриването на Олимпиадата в град от претендиращите за негова столица, без да видите едри мъже в женски крещящи облекла, прегръщащи тълпата, които се движат и злорадстват. Беше по-скоро Евровизия, отколкото Жьо Олимпик. Повече RuPaul (щатска драг-кралица) от Древна Гърция. Повече „Sashay away“ (песничка на споменатата), отколкото „Citius, Altius, Fortius“. Това е оригиналното олимпийско мото. Означава „По-бързо, по-високо, по-силно“. Защото, колкото на някои да не им се вярва, някога хората са били вид, който е празнувал моралната красота на спортния героизъм, а не способността на мъж на средна възраст да се напъха в рокля с пайети.
Частта от церемонията, която предизвика най-голяма смрад, беше лагерната Тайна вечеря. Куп драг-артисти, събрани около извънредно наедряла жена, украсена с корона-ореол от антенки за извънземна комуникация в недвусмислено имитиране на картината на Леонардо да Винчи изобразяваща Христос и апостолите в последното им хранене заедно. Носещи самодоволния вид на всички пърформансисти, които не обичат нищо повече от това да ядосват „нормалистите“, защото им липсва талант за каквото и да било друго, драг-кралиците замаяно заемаха позициите си на ученички и изсипавха свято обожание към дамата с антенките. Почти можеха да се чуят мислите им: „О, пич, това ще вбеси старите пръдльовци – да!“
Християните са ядосани. Както би трябвало и отдавна да са. Това е „изключително неуважително към християните“, казва Илон Мъск, чийто син е убит чрез стерилизация от тези, „събудените“. Сега, естествено, има реакция срещу реакцията. Спокойно, казват блудниците. Спрете да сте такива скромници и снежинки, кикотят се те. Това е само лека подигравка, настояват те. И щеше да е голям „разговор“ за част от обществото, което би плакало в своите куфии и би искало да се хване за боздуганите, ако церемонията включваше драг-акт на Мохамед, обслужващ сервиран смърф-дионис върху чиния с плодове с надничащ сред тях полов орган.
За неблагосклонните и не-снежинките, които напълно подкрепят свободата на богохулството, въпросът не е „Как можахте да злепоставяте Христос така?!“, а „Защо пренебрегвате Христос по този начин?“. На церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж. Пред „милиард зрители“, докато не изключиха устройствата си от излъчваната простотия. Няма проблем с драг-актовете в пропаднали места като Сохо или Льо Маре, разбира се. Обаче на церемонията по откриването на международен празник на човешкото братство? Добре, има много подигравки с религиозни идоли и вярвания, ако това е, което някой е искал да направи. Но на Олимпийските игри? Защо? Защо да се опетнява това древно съревнование с инфантилното биене по Христос на конформистките безбожни търтеи от съвременната културна индустрия и пиар псевдоекспертна „общност“?
Повърхността на тези провокатори се обобщава във факта, че те никога не биха осмивали исляма. Само си представете, ако драг-кралица на церемонията се беше покатерила на пантомимен крилат кон в открита подигравка с мюсюлманското вярване, че Мохамед е летял до небето точно на такова фантастично създание. Париж щеше да бъде в пламъци точно сега. Томас Джоли щеше да се крие в някое драг-мазе. Вестниците щяха да бъдат пълни с бъбрив класов гняв за злините на „ислямофобията“. Вместо това, тъй като само Джей Си (Jesus Christ) го получи зад врата, а не Мохамед – либералната преса със странните опортюнисти сега е пълна с хвалби. Каква „уникална“, „странна“ и „много френска“ церемония, възхищават се, както и какво огромно „впечатление“ била произвела, как били станали „известни“.
Съзнателното ругателство в церемонията не беше „зашеметяващо и смело“, беше тъпо и страхливо. Християнството е безопасна цел в Европа на 21-ви век, в нещото „ес“. Ако наистина са искали да разбъркат глупостите, да са известни, да се закачат с милиард души, следващия път да хвърлят нещо такова по Мохамед. Дайте кралици, които се доближават до Пророка, носейки цици и червило. Разбира се, няма да го направят, защото знаят потенциалните последствия. Има нещо лошо в това добре платените артисти да правят евтини изстрели срещу християнството в страна, където хора са били убивани и буквално обезглавявани за повдигане на въпроси относно исляма. Те са смелите, не това олимпийско ако, похвалено от претенциозни зоофили. И все пак вместо да покажат солидарност с тях, много гледат на другата страна и хвърлят сянка върху много по-лесни цели. Какви морални слабаци, какво извратено бъркане на падението с „извисяване“.
Би било грешка обаче да се види зорлем мокрото, куцо зрелище, като нерелигиозно. Защото в действителност това представляваше господството на една нова убийствена религия: Събужданетo (woke). Всъщност е уместно, че пред очите на целия свят Франция замени Христос и неговите ученици с „куиърс“ и драг-кралици. Това беше драматично представяне на истинската тенденция – узурпирането на старите морални ценности от „новия“ европейски политически и обществен елит с обезсърчаващата им и безплодна система от вярвания и политики.
Всъщност, ако някой иска да бъде отменен и дарен с гробно мълчание днес, може да забрави да се подиграва с Христос и да опита да нарича „трансжена“ с „той“. Ще му вземат главата като на Мария-Антоанета. Да, ако искат богохулство, нека го получат. Ето: трансжените са мъже, драг-кралиците трябва да стоят далеч от училищата, бракът е между мъж и жена, а децата имат баща и майка – какво друго да добавим?
Източник: SpikedOnline
