Горчивите плодове на „труда“
Безброй плодове и зеленчуци се берат всеки ден от нивите в Южна Европа и след това се изпращат из целия континент. Те идват от обичайните заподозрени: Италия, Испания и Гърция.
Наистина, това е било като всеки друг ден през юни за един индийски работник-мигрант, на име Сатнам Сингх, берач на ягоди от едно такова италианско поле, докато не се случва най-лошото.
Внезапно той се заклещва в машина за опаковане, губи ръката си и чупи долните си крайници.
Неговият работодател, Антонело Ловато, поставя ръката му в кутия с плодове, натоварва Сингх в микробус почти два часа по-късно и го оставя… в квартирата му. Сингх умира два дни по-късно след хоспитализация.
Бащата на Ловато, собственикът на фермата, е бил разследван за трудова експлоатация от 2019 г., много преди да се случи трагедията.
Трудови отношения в селското стопанство
Историята на Сингх е тревожно позната трагедия в европейското селско стопанство, където хиляди хора са експлоатирани сред пасторално изглеждащите в красиви пейзажи редици зеленчукови и овощни градини.
„Агромафия“ се превърна в термин за престъпните мрежи, които растат под повърхността на италианското селско стопанство, но начините на работа в крайна сметка засягат всички „градини на Европа“ – от Испания до Гърция и извън тях, потенциално и в България с нейните намерения за „внос“ на работна ръка. В основата на агромафията лежи незаконната система за вербуване, известна на италиански като „caporalato“.
Наречена е на „caporale“, посредниците между собствениците на ферми и работниците мигранти, които осигуряват печалби за фермерите и работни места по принуда за мигрантите. В замяна на обещанието за работа, както и за храна, настаняване и транспорт, тези капорали също вземат/получават част от вече занижените заплати на работниците, поставяки ги в още по-тежко положение. Не позволявайте на името да ви заблуди, caporalato по всякакъв начин е трафик на хора.
Липсата на адекватна полицейска работа, както и на истински синдикализъм, оставя хората на произвола на съдбата. От друга страна, чисто политически, европейските партии са изключили единственото лекарство, базовият доход, от списъка с решения, насърчавайки древната европейска робска традиция.
Само в Италия 230 000 души, една четвърт от всички земеделски работници, са робски експлоатирани в селското стопанство. Благодарение на закон от 2016 г., криминализиращ caporalato, италианските прокурори разследват агромафията от север на юг: 834 разследвания са открити, от полетата с домати в Пулия до отглеждането на пъпеши в Ломбардия. Това обаче е капка в морето на робовладелските взаимоотношения в Европа.
Тъгата на Южна Европа
Експлоатацията на робски селскостопанския труд може да се намери и в испанската, и в гръцката провинция. В края на краищата всички страни споделят подобен опит в развитието на селското стопанство.
Много ферми са станали част от по-големи и глобални вериги за доставки, отдалечавайки се от семейното управление. Броят на младите фермери е нисък, а по-възрастните фермери все повече разчитат на чужда работна ръка, за да ги заместят. Системата за достъп до пазара на крайния потребител в Европа е напълно сбъркана и нечовешка.
В Испания агенциите за временна заетост са по-популярни като система за набиране на персонал. Те наемат сезонни селскостопански работници чрез специфични споразумения с трети страни като Мароко.
Тези сделки ограничават такива работници да сменят работата си и ги поставят в капана на условията на действителен принудителен труд. В полетата с „горски“ плодове на Уелва или „зеленчуковата градина на Европа“ в Алмерия, огромни земи с оранжерии и бедни квартали, където работниците работят часове наред при температура от 50°, само с 5-минутни почивки за тоалетна.
В Гърция не е по-различно. Ягодовите полета на Неа Манолада са в центъра на вниманието на правата на човека от 2013 г., когато трима местни пазачи застреляха и раниха 30 работници мигранти от Бангладеш, страната от която България смята да внася хора.
Като спасителна страна за хиляди мигранти в Средиземно море, 90% от работната сила в селското стопанство на гръцката държава не е от гърци. Те също биват набирани от капорале (тук наричан „mastoura“), който често е от същата страна на произход като мигрантите.
Източник: EuropeanCorrespondent
