Опора на свободата, сигурността и природния ред
Част 4 от поредица, съставяща Лекция на проф. Гай Стендинг в Китай.
И така, във всички значими страни, както и в незначителната за „ес“ България, трябва да е ясно, че старата система за разпределение на доходите се е разпаднала – делът на труда в дохода е намалял, прекариатът е нараснал и ще стане по-неспокоен, отчужден, несигурен и ядосан, освен ако не настъпи структурна промяна – ще има повече екологични и икономически кризи, и повече пандемии.
Това е момент на трансформация. Време е за нов манифест, не стария комунистически манифест от 1848 г., а манифест на прекариата. В тази лекция няма да се разглеждат всички елементи в такъв манифест. Можем да завършим като разгледам само една фундаментална политика, която всяка страна може да си позволи. И знаем, че обосновката ѝ е философски обоснована.
Предложението е всеки в обществото да бъде осигурен от държавата със скромна сума за гарантиране на човешкото достойнство, месечна сума, изплащана индивидуално, без поведенчески условия, изплащана независимо от доход, богатство, статус на работа, семейно положение или пол. Той трябва да се изплаща поравно на хората, тъй като целта е всеки гражданин да получи равен „дял“ от общественото богатство, което ще засили социалната солидарност. Равнището на базовия доход би се определяло като процент от брутния вътрешен продукт.
Има три философски обосновки за такъв базов доход. Първият е, че това е въпрос на обща справедливост. Доходите и богатството на всички нас в обществото се определят главно от приноса на много поколения от нашите предци. Но е невъзможно да се знае и нелепо да се рови чии точно предци са допринесли повече или по-малко. Ако допуснем частното наследяване на лично богатство, както прави всяко общество, тогава бихме могли да видим базовия доход като форма на общ дивидент, дял от наследеното обществено богатство.
Освен това всички общества са изградени върху общите блага, които принадлежат еднакво на всички ни – земята, морето, морското дъно, природните ресурси и социалните удобства, изградени от миналите поколения. Карл Маркс е радикализиран през 1840-те не от гнева срещу експлоатацията в капиталистически фабрики или мини, а от това, че вижда как общите блага се отнемат от селяните и другите обикновени хора.
Във всяка страна през вековете елитите и търговските интереси са завзели общите блага, лишавайки обикновените хора от тяхното наследство. Търсенето на базов доход е искане за компенсация за това лишение.
Базовият доход също би бил въпрос на справедливост между поколенията . Във всяка страна има области, където икономическият растеж и натрупването на капитал са били по-бързи, отколкото другаде. Но често областите на минал растеж се превръщат в области на упадък и изостаналост, докато богатството е взето другаде. Равният базов доход, изплащан на всички в цялата страна, би изравнил печалбите и действително би повишил жизнения стандарт в по-бедните райони спрямо по-богатите райони, намалявайки неравенството в доходите.
Базовият доход също би бил инструмент за екологична справедливост. Богатите държави причиняват много повече замърсяване и емисии на парникови газове, отколкото бедните. Но бедните държави страдат много повече от замърсяването, което вреди на здравето и стандарта на живот на хората. Всяка страна повишава данъците върху въглеродните и изкопаемите горива като цяло и това ще бъде политически осъществимо само ако се гарантира, че приходите се рециклират като част от базовия доход в полза на всички, а не само за някои.
Това също би било инструмент за онова, което би трябвало да се нарече състрадателна справедливост. Вместо да свеждаме гражданите до молители, да разчитаме на държавна благотворителност в извънредни ситуации или да разчитаме на други форми на благотворителност, всеки гражданин ще има равни икономически права. С други думи, базовият доход би намалил ролята на държавата като дарител на благотворителност, което със сигурност трябва да бъде цел на всеки социално отговорен политик.
Базовият доход също би бил инструмент за справедливост в работата. При капитализма и стария държавен социализъм само изпълнението на труда се е считало за заслужаващо възнаграждение чрез парична заплата. Това е сексистко и абсурдно. Изпълнението на грижите, извършвани предимно от жени, е също толкова продуктивно, то е и репродуктивно, като в застаряващите общества става още по-важно като принос за добрата държава. Базовият доход би насърчил и възнаградил социалната работа и общественополезната работа, от които зависи обществото.
Втората етична или философска обосновка на базовия доход е, че той ще бъде инструмент за насърчаване на свободата, личната. Повечето социални мислители, не само марксистите, твърдят, че подкрепят свободата. Но свободата изисква осигурен и гарантиран достъп до материални ресурси. Съществуват три форми на свобода, които базовият доход би укрепил.
Първо, има нещо, което може да се нарече либертарианска свобода. Това е свободата, на която наблягат неолибералите и другите привърженици на капитализма – свободата да избираш. Проблемът е, че това е безсмислено или обидно, ако хората са бедни или хронично несигурни, в който случай те трябва да правят каквото е „необходимо“, за да оцелеят. Свободата да кажеш „не“ на експлоататорски работодател или наемодател може да съществува само, ако човекът има достъп до материални ресурси, с които да оцелее.
Второ, има нещо, което трябва да се нарече либерална свобода. Това е по-интересно за един марксист. Това е свободата да бъдеш морален, свободата да вземаш решения, които вярваш, че са морално съвместими с нечии ценности и култура. Отново, освен ако човек няма базова сигурност на доходите, той не може лесно да предприеме моралния курс на действие. Но държавата трябва да иска да укрепи способността на своите граждани да бъдат морални.
Трето, базовият доход би укрепил републиканската свобода. Това е свободата от произволна намеса във вземането на решения от човека. Човек не е свободен, ако трябва да търси одобрение от съпруг, баща или друга авторитетна фигура, дори ако този човек е много добронамерен. Човекът е наистина свободен само, ако може сам да взема решения, независимо дали другите го одобряват или не.
И така, базовият доход би укрепил и трите форми на свобода. Остава да разгледаме третата етична или философска обосновка на базовия доход. И това е може би най-ясно изразената актуалност за нашата епоха. Базовият доход би насърчил основната сигурност.
Основната сигурност е основна човешка потребност. Тя е и това, което икономистите наричат обществено благо, тъй като ако един човек я има, това не лишава другите от нея. Всъщност аз бих го нарекъл висше обществено благо, тъй като ако всеки има основна сигурност, цялата общност вероятно ще спечели.
Но трябва да разграничаваме основната сигурност от пълната сигурност. Ако сте твърде сигурни, има вероятност да станете небрежни или лениви. Това, което е необходимо, е елементарна сигурност, за да знаете, че ще можете да оцелеете, дори ако претърпите злополука, заболяване или направите грешка в живота си. И психолозите са показали, че ако човек няма елементарна сигурност, неговият умствен капацитет намалява, интелигентността му всъщност пада и способността му да взема рационални решения пада. Погледнато по този начин, несправедливо е държавата да очаква от хората да се държат с чувство за социална отговорност, ако нейните хора са икономически несигурни. Базовият доход отговаря на всичко това.
И тук стигаме до най-важните моменти в тази епоха на несигурност. През целия 20-ти век социалната политика се изграждаше на презумпцията, че държавата ще осигури защита, след като неблагоприятно събитие удари някого, като безработица или заболяване, за което може да се изчисли вероятността да се случи и груба оценка на вероятните разходите могат да бъдат изчислени. Но днес всяка част на света се бори с хронична несигурност. Хората живеят в страх, усещайки, че нов шок ще удари тях и тяхната общност по всяко време, но без да знаят предварително как ще им се отрази и дали ще могат да се справят и да се възстановят.
При такива обстоятелства се нуждаем от система за изпреварваща социална защита , тоест пълна гаранция, че ще съществува основна сигурност. Базовият доход е единственият начин да се осигури такава защита. Разбира се, тя не е достатъчна сама по себе си, но е необходима като опора на доброто общество.
Освен трите философски основания – справедливост, свобода и сигурност – базовият доход е оправдан и икономически. Той би могъл да бъде автоматичен макроикономически стабилизатор, т.е. да се коригира нагоре по време на икономическа криза и надолу по време на икономически подем, или поне да има компонент, който да може да се коригира по този начин.
Експериментите с базовия доход показват положителни ефекти от него. С помощта на независими обективни методи са проведени експерименти, при които на хиляди хора от най-различни общности са предоставени гарантирани доходи, като резултатите са наблюдавани в продължение на няколко години. Те са проведени в най-различни страни като Канада, Индия, САЩ, Финландия, Испания и Кения.
Навсякъде резултатите са като цяло сходни. Базовият доход води до подобряване на здравето, особено на психичното здраве. По-специално в общностите с ниски доходи това води до по-добро хранене, най-вече за малките деца. Това води до подобряване на посещаемостта в училище и по-малко отпадане от училище. Има еманципиращ и защитен ефект за жените. И, противно на критиците, това води до увеличаване, а не до намаляване на обема на работата и до повишаване на производителността на труда. И води до намаляване на неравенството в доходите, не само защото сумата е пропорционално по-голяма за хората с ниски доходи, но и защото дава възможност на хората с по-ниски доходи да увеличат икономическата си активност. Може би най-обнадеждаващото от всичко е, че ако всички членове на дадена общност получават гарантирани доходи, това предизвиква засилване на социалната солидарност и засилва икономиката като цяло с генериране на платежоспособност за вътрешното потребление.
Базовият доход, разбира се, не е панацея. Но това е наложително да се въведе, ако обществото иска да намалеят всички злини на хроничната икономическа и социална несигурност, особено демографската катастрофа и злоупотребите по време на избори в България. Постоянно, но само се говори, че неравенството в доходите трябва да бъде намалено. Навсякъде по света се изразяват подобни настроения. Осигуряването на базов доход би било мощен начин за намаляване на неравенствата, които иначе биха могли да станат експлозивни през следващото десетилетие. Нека го популяризираме, както правим ние в АгораПост.
Има смисъл тук и сега.
Източник: BIEN
