Псевдодемократичната игричка за ЕП
Подгответе се за преговори след изборите, променящи Европейския парламент (от който нищо не зависи) точно толкова, колкото биха го променяли и самите избори на гласоподавателите в държавите-членки. Играта е на две нива като след първото, второто (номадство, нискоморално местене на депутати) обезсмисля и променя всичко.
Това лято съставът на Европейския парламент ще претърпи значителна промяна, като промените произтичат не само от решенията на избирателите, но най-вече от маневрирането, предприето от самите парламентарни групи след изборите.
Въпреки че формалната дискусия в ЕС често третира партийните групи, примерно Европейската народна партия (ЕНП) или Прогресивния алианс на социалистите и демократите (бивша ПЕС), като хомогенни актьори, като цяло те остават съюзи на национални партии, които могат да се променят по всяко време, лесно променящи състава на вече уж избрания парламент.
И този път тази плавателност е най-очевидна сред „крайнодесните“ партии в ЕС, които изглежда се подготвят за значителна реконфигурация след изборите.
Обикновено, освен някои високопоставени смени, се пренебрегват редица промени, които се извършват между политическите групи вътре в парламента. Вземете например смятащата се за дясноцентристка ЕНП – най-голямата и в много отношения най-добре организирана (престъпна) от тези групи. Според данни на Europe Elects само през настоящия законодателен мандат 12 евродепутати от други политически групи са преминали към ЕНП, седем от които преди това са били част от една от двете крайнодесни групировки. Обратно, 19 евродепутати са напуснали групата, главните сред които 11-те членове на ЕП от Fidesz от Унгария, които напуснаха групата през март 2021 г., за да избегнат изгонването си.
Все пак най-малкото изглежда, че можем да очакваме всички настоящи партии членки на ЕНП да останат в групата след няколко месеца. трудно се пуска кокал или се спира ядене на баница дадени от избирателите.
Не може да се каже същото обаче за глупаво звучащата на български език либерална група Renew (бивша АЛДЕ, с ДПС и ПП вътре) – сама по себе си съюз от няколко различни европейски партии. Renew е третата по големина група в сегашния парламент и често поема ролята на върховен лидер. Но също така беше кувьоз, приемайки 10 недоносени евродепутати от почти всички други политически групи – включително Зелените, СиД, EНП, чак до Европейските консерватори и реформисти (ECR).
И в момента Renew, изкукуригвайки обсъжда дали да изключи Холандската народна партия за свобода и демокрация, един от нейните членове-основатели, заради споразумение за коалиция с крайнодясната Партия на свободата на Герт Вилдерс в Нидерландия.
СиД, от друга страна, завърши с нетна загуба, набирайки „само“ петима евродепутати от други групи от 2019 г. насам, като същевременно загуби 13 по пътя.
И все пак, въпреки всичко това напред-назад, най-големите промени в ход са сред разцепените крайнодесни партийни групи в ЕС.
В днешния парламент тези групи включват национално-консервативната ECR — дом на италианските братя на италианския премиер Джорджия Мелони и полската партия „Право и справедливост“ (PiS); дясната популистко-екстремистка група Идентичност и демокрация (ID), която обединява Националния митинг на френския опозиционен лидер Марин Льо Пен с италианската Лига и Партията на свободата на Австрия; и накрая, има необвързаните крайнодесни партии, като Фидес и Алтернатива за Германия (AfD).
С унгарския премиер Виктор Орбан, който търси нов политически дом за своята партия Фидес, и скорошното изключване на AfD, се очертава голяма реконфигурация. И това означава, че сме изправени пред три различни възможности:
Първият е продължение на статуквото, при което ECR и ID печелят места на изборите, но изключването на AfD прави ECR по-голямата от двете. В усилията, ръководени от Мелони и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ECR ще се опита да работи с ЕНП като „основен“ партньор в преговорите, оставяйки ID в периферията.
Втората възможност е обновен ID да дойде заедно с Fidesz и потенциално PiS от ECR. Въпреки че групата все още ще остане в периферията, при този сценарий ID може да надскочи ECR и да стане третата по големина група в парламента. Междувременно ECR ще бъде още по-отворен за сътрудничество с ЕНП.
И накрая, третият сценарий би бил сливане на ECR, ID и Fidesz. Такава голяма крайнодясна супергрупа ще дойде с огромни заложени различия в политиката, не на последно място относно това как да се действа спрямо Русия – това е заявената амбиция на Льо Пен и се заявява като опция от Мелони. Това би дошло и с цената на повторното разрушаване на ECR, която след това вероятно ще загуби някои от своите по-центристки партии в полза на ЕНП. Такава група би станала втората по големина в парламента и неприемлива като партньор на ЕНП, променяйки значително баланса на силите.
Всички тези три възможности илюстрират колко много различен може да изглежда парламентът в зависимост вече не само от избора на избирателите, но и от задкулисните преговори след изборите. Те също така подчертават важното решение, пред което ще се изправи Мелони – дали да приеме отворената ръка, предложена от дясноцентристкия център, или да се опита да създаде по-широк национален консервативен/популистки съюз.
За много избиратели тези променливи европейски партийни връзки правят предстоящите избори още по-малко разбираеми. Дори вътрешни лица в Брюксел не могат да предскажат към коя европейска партийна група ще принадлежат най-големите национални делегации от Франция, Италия, Унгария, Холандия или Австрия след всичките задкулисни сделки, какво остава за периферни и изостанали държави като България, известни с потресаващата си корупция и политическа глупост.
И това допринася за разминаването между избора на избирателите и политиката на ЕС. Бог да пази „европейците“ от самите тях.
Източник: Politico