Хладна пролет за петрола
ОПЕК+ отново се бори с познати предизвикателства: някои от нейните членове са нетърпеливи да увеличат производството на суров петрол след продължителен период на задържане.
Исторически погледнато, ОПЕК поддържа, че основната му мисия е да балансира глобалното търсене и предлагане, а не да влияе пряко на цените. Въпреки това нарастването на шистовия петрол в САЩ преди няколко години принуди ОПЕК да потърси допълнителна подкрепа за изпълнение на тази или която и да е друга основна мисия, което доведе до формирането на ОПЕК+. Със Саудитска Арабия и Русия начело, ОПЕК+ успя да запази значителен контрол върху световните петролни пазари. Но това сътрудничество подчерта една тревожна реалност: ОПЕК сама вече не можеше да упражнява необходимото влияние върху петролния пазар.
Дори способността на ОПЕК+ да контролира пазарите беше поставена под въпрос – и то не от ОАЕ, а от Русия, която не искаше да задълбочи още съкращенията на производството на петрол в началото на ковид-кризата. Докато Саудитска Арабия настояваше за по-големи съкращения, Русия отказа, като пазарът видя от първа ръка как изглежда, когато членовете на ОПЕК+ не са на една и съща позиция. И двете нации заплашиха да наводнят пазара с петрол, което да доведе до повече свръхпредлагане и катастрофален спад на цените.
Това беше първото пропукване, но нямаше да е последното.
Не всички членове на ОПЕК бяха доволни от определените им квоти. Тези квоти се определят от различни фактори, включително производствения капацитет на отделните членове, прегледан от ОПЕК+ и вторични източници. ОАЕ, в частност, исторически са били ясни за амбициите си да увеличат производството на петрол и са инвестирали в разширяване на капацитета си. Разочаровани от неспособността си да използва този капацитет, ОАЕ публично лобираха за увеличаване на базовото производство и заплашиха да напуснат ОПЕК, ако не го получат. Въпреки че в крайна сметка ОАЕ отрекоха всякакви планове за излизане, те си осигуриха отстъпка и базовата линия беше коригирана.
Този епизод разкри разделенията в рамките на ОПЕК, повдигайки повече въпроси относно способността й да поддържа единство и да влияе на пазара. Пазарът започна да изисква осезаеми доказателства за действията на ОПЕК, а не обикновена реторика, преди цените да отговорят. Освобождаването на значителни количества суров петрол от стратегическия петролен резерв на САЩ (SPR) допълнително усложни задачата на ОПЕК да управлява пазарните възприятия и цени.
Геополитическият пейзаж също изигра роля за съдбата на ОПЕК. Инвазията на Русия в Украйна въведе отново геополитическа премия за риск на пазара, временно облекчавайки тежестта на ОПЕК.
Но тази седмица неотдавнашните слухове, че Казахстан се стреми да увеличи производството си на петрол през следващата година, отново разпалиха опасенията на пазара относно стабилността на ОПЕК. Въпреки че Казахстан отрече да е поискал увеличение на добива, слуховете подчертават продължаващите предизвикателства, пред които е изправена ОПЕК+ при поддържането на сплотеността и доверието.
Ирак също така заяви, че има повече капацитет, отколкото ОПЕК има в своите бази данни, и може да бъде следващата пукнатина.
Източник: OilPrice
