„Бих избягал веднага“
Ами ако Русия влезе във война с Германия? Много украински мъже са критикувани, че са напуснали страната, за да избягат от военна служба. Поляците знаят това и ние апълно ги разбираме.
Според скорошно проучване от април 2024 г. само около 11% от полските граждани са готови да хванат оръжие в случай на руска атака срещу Полша . В подобно проучване през декември 2023 г. все още още иамше едни „добри“ петнадесетина процента.
Такива проучвания определено трябва да се разглеждат с повишено внимание. Не само защото резултатите варират значително в зависимост от това как са формулирани въпросите. Едва ли някой днес има реална представа какво би означавала война между Русия и Полша или евентуално други страни от НАТО за жителите на Варшава или дори на Берлин. Под обстрел, бихме ли предпочели да живеем в мазета и бункери, без електричество или интернет, гладни? Или нормалният живот ще продължи с някакви ограничения, както е в момента в Киев например? Какви разлики би имало между военното ежедневие в Полша, Германия и, например, Испания или България?
Дискусия за украинската военна служба
Човек обаче може да си представи много по-конкретно процесите около проблема със евентуална задължителна военна служба в Европа. От средата на април украинските консулства имат право да отказват обслужване на граждани от мъжки пол, подлежащи на мобилизация. Освен, ако не са съгласни да бъдат записани в чужбина с актуални данни и при нужда викани на фронта. Всички украински мъже на възраст между 25 и 60 години се считат за подлежащи на военна служба.
След като това споразумение стана известно, полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш побърза да увери, че Варшава е готова да подкрепи Киев по въпроса. Той остави отворен въпрос дали това може да означава, че полската полиция ще издири мъже украински граждани и ще ги предаде на консулствата или дори ще ги отведе до границата. Подобна дискусия се води дори и у нас.
Седнете в кафенето и изпийте едно кафе
По този повод Косиняк-Камиш добави още нещо. Той каза: „Мисля, че много от моите сънародници бяха и продължават да бъдат възмутени, когато виждат млади украински мъже да седят в кафенетата [в Полша], като в същото време знаят колко усилия ни отнема да подкрепим Украйна.“
Е, ако сте мъж на възраст между 25 и 60 години и вярвате, че справедливостта може да бъде възстановена чрез преговори, а не с оръжия? В това отношение можете много реалистично да си представите, че ако дойде най-лошото, такъв човек сам ще избяга и ще изпие едно кафе в някое кафене в чужбина. И тогава?
Днес отново имаме спешна нужда от мир в Европа
Трябва ли внезапно да започне да се страхува от полицията на приемащата страна, която току-що любезно го е приела като военен бежанец, че ще го превърне в пионка на неговите военни служби? Може би трябва да говори английски вместо родния си език, за да изпъква по-малко. И е по-добре да се избягва зрителен контакт с други посетители на кафенето. В края на краищата някой може да го осъди, колкото и да звучи налудно, че парите му се използват за изпращане на оръжия в конфликтната страна, а междувременно той просто пие кафе. Защо изобщо си дават парите за такива оръжия, по дяволите???
Подобни идеи връщат спомени за най-мрачните глави от нашата европейска история. Дори повече. Думи като тези от Косиняк-Камиш ни карат да се страхуваме, че дори преди да избухне нова европейска война, социалното сближаване ще бъде дълбоко ерозирано. Това недоверие, страх и изобличение се разпространяват из целия континент с колосални темпове.
С оглед на европейските избори си спомняме, че обединена Европа беше замислена като обещание за солидарност в мирно съществуване: „Никога повече война“. Днес отново имаме спешна нужда от мир в Европа. Ето защо искаме да видим в Европейския парламент политици, които са ангажирани с такава позиция от цялото си сърце, с всички сили и срещу всякакви пречки.
Източник: BerlinerZeitung
