Аз ли съм? Или не съм?
Веднага след като сте се установили и успели в живота, кризата на средната възраст ви удря. Това поставя не съвсем маловажен въпрос пред самите вас и вашето съществуване.
Можете и трябва да гледате на всяка житейска криза като на нова възможност, казват някои. И от една страна, това наистина е така. Но от друга страна, сериозно ви идва вие да кажете „Майната му!“ и да зарежете всичко. След това винаги можете да си кажете нещо, което ще ви проясни и утеши. Но вече сте в криза и нещо подобно може наистина да ви засегне, наистина не изглежда забавно. Всички в средната възраст са едновременно страдащите, укротителите и в даден момент също ветерани от житейските си кризи, големи и малки, независимо дали на някой му харесва или не.
В ансамбъла от кризи, с които вече сме се научили да описваме живота си, макар и с дълбока въздишка, кризата на средната възраст е нещо като ослепително красива, понякога извънбрачна връзка, но в някои отношения е и по-голямата сестра. Има нещо съмнително, но и интересно в това – може да ви направи глупави, но може и умни.
За разлика от пубертета или депресията в напреднала възраст, тя не се основава непременно на физически промени или промени в социалните роли. За разлика от четвъртата жизнена криза (преход от учене към трудов живот) или синдрома на празното гнездо (преориентиране, когато децата са се изнесли), тя не може да бъде пряко проследена до конкретни промени в житейската ситуация. И за разлика от прегарянето, не е задължително да има външни причини като стрес и прекомерни изисквания, които са го предизвикали.
Това е малко странно и мистериозно същество, това е кризата на средната възраст. Някои хора категорично биха отрекли, че изобщо съществува. Други могат да свидетелстват, че наистина съществува и може да издърпа килима изпод вас. Може да ви хване по средата на живота, точно когато си мислите, че донякъде сте справили с предизвикателствата пред себе си.
Като неонов надпис в небето
Вие сте се установили донякъде в своето съществуване. Завършили сте обучението си, започнали сте кариерата си, създали сте семейство или не сте, но във всеки случай всичко може да продължи добре в този дух (иначе щяхте да имате други кризи), но бууум, като неонов надпис в небето, като дълбок басов глас от недрата, внезапно изскача в ума ви: „Трябва да промениш живота си“. И този „призив“ не изчезва от само себе си.
Какво интересно има в това? Кризата на средната възраст е криза за вече установилите се хора, но постигнатото от тях вече не се брои, целият им живот застава върху на острието на ножа. Те навлизат в ситуация на вземане на решение. Точно, както се казва в класическият термин за криза, който идва от медицината и описва момента, в който заболяването може да се развие към добро (възстановяване) или към лошо (смърт).
Кризата на средната възраст създава драма там, където може да има приемственост, създава вълнение там, където може да има мир. Отдалеч понякога изглежда лесно разрешимо и дори нелепо. Но отвътре се чувства като силна и непобедима болка.
На писатели, психоаналитици и други тълкуватели на живота е отнело много време, за да предадат последователна картина за нея. Житейските кризи, които могат да връхлетят изневиделица по средата на живота, са били описвани в по-ранни времена като кризи на вярата, като кризи на знанието или като израз на вътрешна художествена борба.
Кризите на смисъла и творчеството бяха предоставени като преимущество на специалните хора, изключителните личности, докато на така наречените широки маси беше обещан и препоръчан спокоен, стабилен живот в зряла възраст: „Обущарю, придържай се към занаята си и ще имаш нормален живот.“, беше обещанието към средната класа в социалната пазарна икономика.
Фактът, че такъв живот на възрастен човек не е толкова стабилен, дори когато всичко изглежда донякъде успешно отвън или може би дори особено тогава, не е толкова старо осъзнаване. Вече малко позабравеният психоаналитик Ерик Ериксън го извежда на бял свят от 50-те години на миналия век със своята теория за фазите на живота и фундаментално кризисните преходи между тях. Чрез изобретяването на пубертета като смесица от младост, рокендрол и отношение на протест срещу света на възрастните, Ериксоновото учение придоби доказателствен характер.
Страхът от загуба на постигнатото с много усилия
Кризата на средната възраст беше популяризирана през 70-те години на миналия век чрез книги, кино и музика като в същото време постигнатото в свободата и либерализацията, за които се водеше борба със социални протести, се разпръсна в по-широкото общество.
В предградията и експерименталните среди на университетските градове хората започнаха не само да мечтаят за собствения си живот, но и реално да го реализират. Еманципация, самоопределение, поставяне под въпрос на ролеви модели, всичко това се превърна в лични проекти. Хората искаха да живеят интензивно. В същото време имаше и страх от загуба на това, което беше постигнато с много усилия – конкретно, например, дома в предградията.
Така животът се усложни, възникна амбивалентност (противоречивост) и популяризирането на кризата на средната възраст в онзи момент може да се разбира като израз на това постигане на просперитет и в същото време сбогуване с традиционните, например религиозни модели за подражание, с прегръщане на безпрецедентна „фундаментална либерализация“.
„Повечето хора водят живот на тихо отчаяние“, гласи известен класически цитат, но това вече не беше така. От 70-те години на миналия век хората вече са били в състояние да водят собствения си живот по начин, който преди това е бил непознат за широките маси. Но още тогава възниква въпросът дали наистина човекът иска това, което получава. И тогава никой, нито авторитет, нито традиция, вече не може да помогне – трябваше всеки сам да го разбере.
Точно този въпрос поставя кризата на средната възраст. Възможността човек да води собствен живот също означава вземане и на грешни решения. Освен това първо трябва всеки да разбере за себе си какво точно за него е неговият собствен живот. Това търсене и самоизпитване правят кризата на средната възраст толкова красива.
Без саморефлексия не можете да имате свой собствен живот
Изминало е много време от 70-те години на миналия век и много неща вече са се промени. Някои за добро. Днес възрастните вече не са фиксирани по някакъв начин, както е трябвало да бъдат тогава. Бохемският начин на живот отдавна е навлязъл в ежедневието, може да се изпробват нещата по напълно различни начини, дори да се преоткриват. Но има и някои предизвикателни развития. Тромавата стабилност на старата система беше заменена от по-гъвкавия работен свят на настоящето, с нови възможности, нови опасности и разнообразни борби за разпределение.
Кризата на средната възраст също се е променила от тогава. Станала е по-нормална. Има по-разнообразни начини за справяне с нея. Йога, курсове по рисуване, спорт, пътувания: сега се знае, че тези неща помагат във воденето на вътрешен, по-богат живот. Освен това човек сега може просто да се отърве от ежедневието и кариеристичните работни процеси, без незабавно да емигрира в Индия или да разруши цялата си социална среда.
Обаче основният модел на кризата на средната възраст остава. Казват, че не може да има собствен живот без саморефлексия (анализ сам на себе си), независимо дали води до нарцистична самореализация или до поемане на отговорност за себе си и другите.
Така, че въпросът дали кризата на средната възраст действително съществува или не, е грешен. Би било по-разумно да се попита какво искаме да си кажем за такава криза и какво правим с нейния модел. Въпросът дали човек наистина иска това, което мисли, че иска, е нещо, което определено трябва да си постави в средната възраст.
Възможно е дотогава някои да са работили само по социални или родителски задачи или върху повърхностни модели на успех. Кризата на средната възраст казва, и тук идва сравнението с мъдростта на по-голямата сестра, че не може да се делегира този въпрос на други, а само всеки да си отговори сам.
И да направи своя избор.
Източник: taz.de
