Скритият подмолен предател – най-лошият предател
Какво цениш повече в хората – това да са симпатични или това да са истински? Защото много често цената на това да си напълно истински и автентичен е да изглеждаш антипатичен.
Пример от спорта. Майкъл Джордън имаше репутацията на арогантен и свръхамбициозен „темерут“. Много рядко се усмихваше и шегуваше, обичаше да „траштолква“ опонентите – честа гледка беше да погледне свирепо защитника срещу него и да изкрещи – „Ти си слабак, не ставаш за нищо, не си достоен да ме пазиш“. Джордън крещеше и понякога дори е посягал на съотборници, които се пестят или показват малодушие.
Леброн Джеймс има репутация на симпатичен, приветлив и усмихнат шегаджия. Почти никога не провокира конфликти на игрището, не траштолква опонентите. Дори когато е провокиран, се въздържа от агресия. Държи се като добродушен мечок.
Така погледнато, Леброн изглежда като много по-приятен човек от Джордън. Но нека го погледнем и от друга перспектива…
Леброн при първи симптоми на криза, веднага напуска „кораба“ и си търси нов отбор, където да му е гарантирано, че ще бъде фаворит за титлата – така е сменил куп отбори в кариерата си. Леброн непрекъснато симулира при физически контакт, оплаква се и мрънка на съдиите. Леброн изнудва директорите на собствения си отбор да предприемат рисковани трансфери, пускайки пасивно-агресивни туитове как може да си тръгне, ако не удовлетворят желанията му. Леброн неколкократно е изгонвал от залата с охрана по време на мач фенове, част от които деца, които са му подвикнали нещо.
Джордън прекарва почти цялата си кариера в един отбор. Никога не изнудва ръководството да му купува скъпи съотборници, никога не симулира и не се оплаква на съдиите. Никога не търси „лесния изход“, когато тимът му е в криза, а поема отговорност. Никога не е отвръщал на реплики на съперникови фенове по друг начин, освен със силна игра и кошове. Веднъж дори фен на Чикаго печели един милион долара по време на домакински мач, след като на полувремето вкарва кош от единия край на залата до другия, обаче от компанията, която организира играта, отказват да му платят парите, намирайки чрез адвокатите си някаква „‘юридическа пролука“ в договора. Джордън разбира и отива с тарторите на отбора в офиса на директорите на Чикаго и казва: „Настоявам да платите вие парите на човека, както му е било обещано. Случило се е на мач на Чикаго, човекът е фен на Чикаго, вие сте длъжни да му заплатите наградата.“ И фенът си получава парите след намесата на Майкъл Джордън.
И в живота е така – често това човек да бъде истински и автентичен си идва със скъпа цена. Както и обратното – „симпатичността“ и това да си „готин“, „харесван“ и „доброто момче“ също понякога има скъпа цена и се заплаща от „сейфа“, където се съхраняват автентичността и истинността.
Източник: Тишо Чергов – фейсбук
