Всичко хубаво в живота се прави с любов
Въображението и вроденият романтичен идеализъм на човек са голяма дарба, но могат да бъдат и страшно проклятие, ако човек не може да излезе от менталния затвор, който те му създават и не успее по някакъв начин да ги помири и да интегрира с реалността и реалния си живот.
Зараждат се още в ранното детство, обикновено на интелигентни и чувствителни деца. Те съпреживяват всяка емоция, положителна или отрицателна, много по-интензивно от обикновените деца. Дори един обикновен залез, една обичайна гледна на морските вълни, или на страдащо животно или човек предизвиква в тях много силни емоции и провокира въображението и идеализма им.
Проблемът настъпва по-късно, когато започват да се сблъскват челно с реалния живот, който не е толкова вдъхновяващ и идеалистичен, колкото е въображението им. И много от тях избират да останат във въображението и фантазиите си – там където всичко е хубаво, цветно, идеално и романтично. Остават си мечтатели, които завинаги са скарани с реалността.
Няма фантазия, която да е по-хубава от истината и реалността. Въображението ни е гориво, енергия за създаване на по-хубава реалност. Това му е предназначението, а не да съществува само заради себе си. Така, както горивото служи, за да ти помогне да се предвижиш от едно място на друго, така и въображението трябва да служи за това – да се движиш напред в живота.
Има един прекрасен италиански филм – Cinema Paradiso на режисьора Джузепе Торнаторе. За едно малко момченце от сицилианско селце през 50-те, което се влюбва в киното, покрай новопостроения киносалон в селцето. Става пръв приятел с необразования възрастен мъж, който работи в киносалона, ходи на всяка една прожекция, нонстоп мисли за кино, съпреживява сцените, сънува ги.
Накрая, когато момчето напуска селцето, неговият приятел от селското кино го хваща силно и му казва: „Не се предавай на носталгията. Не поглеждай назад. Забрави за всички нас. Каквото и да правиш в този живот, прави го с любов.“
Посланието на възрастния мъж към момчето е, че колкото и да са изкусителни фантазиите, които създават във въображението му филмите, не може да остане техен пленник цял живот. Трябва по някакъв начин да ги използва, да ги свърже с живота и реалността си, за да остави чрез тях свой траен и реален отпечатък. Влюбеното в киното момче от малкото сицилианско село след време става знаменит италиански режисьор. Името му е Джузепе Торнаторе, а този филм е историята за неговото детство.
Източник: Тишо Чергов – фейсбук
