Бъдещето ме притеснява
Все по често виждам представители на един неадекватен почти граничещ с неинтелигентен слой от млади хора, тревожещи се за абстрактни проблеми и изплащащи бързи кредити.
Те са вторачени в биоразградимите си гуменки и са склонни да извървят по двеста метра в неправилната посока, за да изхвърлят пластмасовата си бутилка на указаното правилно място. Същите те обаче не проявяват никаква критичност, когато виждат претъпканите фризери с пластмаса, в която е опакована… вода. Това не ги възмущава. За тях водата не е вода, а продукт. Те обичат продуктите. Не отказват да си я купуват. Ако такъв биоразградим младеж го поставите пред улична чешмичка, ще прочетете паниката в очите му. Защото той вече е възпитан, че водата има капачка, стои в бутилка и струва пари. Дори са измислили някаква извратена забавна надпревара свързана с капачките, които след едно определено количество биха ни осигурили бъдеще.
Същите тези хора ще са бъдещите собственици на електрически коли. Ще си ги купуват, защото мозъците им са форматирани от рекламните блокове, че постъпват правилно. Но не подценявайте еснафския им корен. Електричките ще се купуват най-вече, защото ще могат да се паркират безплатно в центъра. Никой, обаче не си задава въпроса какво ще стане с електрическите коли, когато станат толкова много, че София се задръсти от тях. Пак ли ще паркират безплатно или тогава ще станат рязко вредни и ще ги включат в системата за рекет? Или пък ще имат специално червено копче с което да минават във виртуалното измерение и да се паркират с флашка? Или това е проблем, който принадлежи на бъдещето и не следва да се мисли за него.
Но да оставим водата и колите, и да се спрем на въздуха. Защото, колкото и да не ви се иска, следващата придобивка на корпорациите ще бъде именно той. Вече сте забелязали как в магазините ни предлагат пречистватели, овлажнители, изсушители и какви ли не подобрители на въздух. Никой от тези с бъдещето не се пита колко въздух е отровен, докато се произведе поредната пластмасова гад, която да бъде богато рекламирана. Важното е той в личен план да е смарт и да е собственик на тази гад.
Да се фука на заобикалящите го планктоноиди, че има последния модел въздух и възможност да си го пуска в маломерния си двустаен апартамент. Предполагам, че така по-лесно ще намери женска, с която да се размножи и да създадат сейфти поколение. И всички да седят и да се наслаждават на по-едрите молекули кислород (така пише в брошурата), които ще им дават повече енергия да работят по-усърдно, за да си изплатят кредитите в набелязаните срокове.
Та, ако на такъв представител му кажеш, че не го бива с мисленето, той се обижда и свежда като доказателство за проницателността си дипломата от някой западен университет. Да не казвам кой, че някои задокеански ВУЗ-ове започват да звучат като контраиндикация за интелигентност. Ето затова бъдещето ме притеснява.
Но се надявам, че някъде, хубаво прикрити в тези смарт плавеи, се крият и нормални хора, които може и да нямат сертифицирани умения по раболепно кибичене в офис, но могат да съобразяват обикновени неща. Защото, ако не можеш да мислиш, си функция. Най-обикновен интеграл в уравнението на корпоративната математика. И това, че цял живот се стремиш опашлето ти да изглежда по-завъртяно от обичайното, не те прави по-интригуващ.
Да не говорим за смислен.
