Няма незнаен войн
Незнайният войн не е бил незнайно бебе, родено от незнайна майка.
Това дете е имало майка, баща, роднини. Вероятно братя и сестри. Било е обичано. Учено е да ходи, да се храни. Когато е било болно, са го лекували. Пазили са го и са го обичали.
Незнайният войн не е бил и незнаен юноша. Той може и да е пасял воловете, но си е имал име. Хората са му давали по петак затова, че им е пасял говедата и са му били благодарни. Или пък е учил геометрия и е искал да стане счетоводител. Или е ловял пеперуди и си е мечтал да стане лекар. Бил е влюбен и са го обичали. Гледал е небето и си е мислел какво ли е да си птица.
Незнайният войн е отишъл да се бие за родината си. Записал се е с името си и се е подписал, че е готов да умре.
Незнайният войн не е незнаен. Това, че ние не знаем кой е, не го прави незнаен. Но, защото ни е неудобно да си признаем, че не знаем кой е умрял за нас, ние сме го нарекли, че е незнаен.
А той е умрял. Това също не го прави незнаен. Ако беше останал жив сигурно щеше да има деца и внуци, които да носят името му.
И, когато е умрял, някой е плакал за него. Я майка, я жена, я деца. И дори и снимка да са нямали, за да плачат на нея, това не го прави незнаен. И е живял в паметта на хората, които са го обичали, и това не е незнайно.
Той не е погребан от близките си. Заровен е в общ трап. Така е по време на война. Но това пак не го прави незнаен.
Незнайният войн е незнаен за счетоводството. Някой ротен старшина вече не е трябвало да му изписва партенки. Върху някое име е била сложена черта и дотам. Просто това име администрацията не го е свързала с нечие изстинало тяло.
Съжалявам, но незнайни войни може да има само в комиксите.
Нашите си имат имена, но ние просто не ги знаем. Затова те няма как да са незнайни.
