По клишетата ще ги познаете
Времето за гласуване наближава. Усеща се във въздуха.
Позитивни лица започват да цъфтят навсякъде. Прегръщат дечица, дръвчета, детски градини, социално слаби, тротоари и дори багери които бодро копаят отходни канали.
Същите тези позитивници започват да присъстват и в телевизиите, където по напрегнат начин ни говорят изконни истини, които без никой да иска преливат в глупости. Водещите са благосклонни да не задават случайни въпроси. Гостите са с бели ризи. Прекъсванията за реклами на тоалетна хартия, която попива най-добре са в указаните секунди. Тези кандидати, които нямат пари ще бъдат привикани в общи блокове, в които някак случайно има поне по един чисто луд, който иска да се сбие поне с двама от опонентите си наведнъж. Въобще – красота.
Но това всички го знаем, и ако не ни забавлява, то поне не ни учудва.
Въпросyt обаче, който ни мъчи звучи така: Какво да правим?
На кого да вярваме? На ушите си или на паметта си? Защото, когато повярваме на това, което чуваме после ни се иска да си отрежем ушите.
Как да разпознаем откровената лъжа в тази иначе така благородна надпревара (шегувам се)?
Ще направя опит да помогна:
Първо. По клишетата ще ги познаете. Детски градини, подобряване на инфраструктурата, детски болници, детски ясли, градски транспорт нещо си, откриване на нови паркоместа (което няма как да стане освен ако кандидатите не са овладеели древно тибетска техника за разтягане на пространството) и все такива неща. Детски болници казах ли?
Второ. По парите ще ги познаете. Не е тайна, че политиката в България е най-доходоносния бизнес. Ако искате да ви се случи нещо различно от досегашното ви битие гледайте да гласувате за някой, който няма пари и не може да си позволи да ви смига от всеки втори билборд по кръстовищата. Защото смигането е пари. При това много пари, които са спечелени предимно от вас през последните години чрез политика. Пари, които чакат да бъдат избити пак чрез вас за следващите четири години. По-ясно няма как да го кажа.
Трето. Вижте кой наднича отзад. Това обикновено не се вижда, но понякога е обозначено с дребния шрифт. Там пише поредния независим от кого и какво е зависим.
Четвърто. Не гласувайте за този, който ви кажат социолозите. Грешки от по 10% не са грешки, а са хватки.
Пето. Не гласувайте за който ви кажат медиите. Ако им видите тарифите за излъчване ще разберете защо.
Шесто. Малко извън темата е, но не мога да го пропусна – Купуването и продаването на гласове е престъпление. Разсмях ли ви? Сега сериозно.
Седмо. Опичайте си акъла. Той си е ваш. Ако клишетата ви задоволяват не се чудете, че ще живеете в клише следващите четири години. Ако търсите нещо ново… ами трябва да го потърсите, защото наготово е само сиренцето в капана за мишки.
