Имате по-важна работа
Свободата, както казва един приятел от преди петстотин години, е на върха на копието. Но, нека ви зарадвам, ние живеем в един учтиво обезоръжен свят.
Е… не съм съвсем прав. Оръжие има и ще има, но ние нямаме право да го притежаваме. Притежават го тези, които имат право. Ако забелязвате, тук ключовата дума е право.
Ние, обаче сме свикнали да нямаме право за разни работи, включително и правото да не притежаваме оръжие. Намираме го за човеколюбиво. За безопасно. Но забравяме, че когато нямаме копие няма как да имаме и свобода, която да е на неговия връх. Толкова сме свикнали с това, че дори асоциираме свободата като опасност.
Но така или иначе копия съществуват. Те са концентрирани при правилни хора и на правилните места и, както се разбрахме, са недостъпни за нас. Следователно и свобода съществува, но тя също е концентрирана там – при тези хора с копията.
Тези, с копията се държат като бизнесмени. Техния бизнес е да менажират свободата. Добри мениджъри са. Отпускат по толкова свобода, по колкото преценят, че ви е достатъчна. Загрижени са да не преядете със свобода. Разбирате ли? Това е грижа!
А ние, от копия не се интересуваме. Имаме по-важна работа.
Нямаме и свобода. Свободата, като се вгледате добре, като че ли не ни трябва? Само усложнява и без това задъханото ни ежедневие. Създава ни главоболия. Свободата ни кара да имаме някакви напълно ненужни собствени мнения и по този начин да спъваме перфектния синхрон на колективите, в които служим. Свободата ни предизвиква да се караме с разни личности (които ако имахме свобода щяхме да наричаме идиоти) за какво ли не вместо миролюбиво да се съгласяваме с тях в името на един по-безконфликтен свят. Свободата, също така ще ни кара да роптаем спрямо разни дребни несправедливости. Да се съмняваме в изрядните съобщения, свеждани ни по медиите. Да се съмняваме в непогрешимостта на обора, в който са ни набутали и са го кръстили с мелодичното име „система“.
По дяволите, свободата ни пречи да си плащаме вноските по кредитите. Вие да не искате да си прецакате кредитната история заради някаква свобода?
Но да се върнем на копието, което ние нямаме.
Ами нямаме го. Но по-лошото е, че дори и през ум не ни минава, че такова ни е нужно. Не за да изглеждаме заплашително или да си повишим битовата престъпност (както ни обясняват), а защото на неговия връх живее свободата.
Помислете си за копието и истината. Спирам дотук, защото знам, че имате по-важна работа. Но все пак помислете.
