• България
• Власт
• Общество

Едно метафорично обяснение за терора, в който живеем

by Емил Йотовски

13.09.2023 1

Представете си. Живеем в един блок. Да кажем на десет етажа. Всеки със своите проблеми, тегоби и притеснения. Борим се с живота, така да се каже.

Вечер всеки слуша своята музика. Такава каквато му харесва. И това е демонстрация на демокрация. Всеки слуша своето и никой не пречи на другите. Тук ключовата дума е „не пречи“.

Сега си представете, че няколко човека в този блок усилят музиката до дупка. Също така започват да твърдят, че го правят защото тяхната музика, видите ли, е била дискриминирана.

Представете си, че кварталния нищо не може да направи, защото тези другите са под някакво невидимо крило, което ги пази.

Представете си, че тези няколко човека искат периодично целия блок да подскача в техния ритъм.  

Представете си, че надраскат входа със символите на техните банди.

Представете си, че поискат от вашите деца да слушат тяхната музика и ако не го правят ще бъдат преследвани.

Представете си, че децата ви се обучават в училище да слушат тяхната музика.

Представете си, че каквото и да направите срещу човек слушащ тази музика ще бъдете по-строго преследван от закона.

Представете си, че който не слуша тяхната музика е обявен за музикофоб.

Представете си, че се твърди, че да слушаш тази музика е гордост, или ако повече ви харесва думата прайд.

А сега затворете очи и се опитайте да си спомните откъде тръгнахме?

Започвате ли да схващате как много, ама много рано думата „демокрация“ престана да съществува?

Като спасение от този терор ви се предлага следното: Продавате си апартамента и се изнасяте! Къде? Където щете! Но дали това изнасяне ще има смисъл? Защото идеята е всички блокове по цялата земя да се подчинят на тези правила.