• България
• Власт
• Общество

Кога влизаш във война?

by Емил Йотовски

30.08.2023 2

Има една удобно забравена истина, че във война човек може да е неутрален до първия изстрелян по него куршум.

След този куршум той започва да оцелява, а най-съществения момент в оцеляването е да се опита да ликвидира този, който стреля по него. Тук някъде адекватно мислещият човек приключва с пацифизма. Изводът е, че тези, които по време на война отказват да стрелят не оцеляват. Брутално просто е. Няма никакъв ситен текст или друга гледна точка. За плурализъм да не говорим. Същото е като свободното падане от десетия етаж. Дори и да отхвърляш с цялото си сърце срещата със земята това не променя с нищо случващото се и резултатът е ясен.

Това искам да напомня на младите пацифисти, които са убедени, че само защото пият крафт бира по полянките в столицата и твърдо осъждат войната тя ще се обиди и ще ги подмине.

Войната, знаем, се нуждае от плът и пари. Парите има кой да ги произвежда. Плътта е дефицит.

Разбира се, някои от тези младежи ще бъдат подминати, но това ще бъде не защото са по-умни и по-красиви, а защото родителите им са правилно разположени в обществото, ако ме разбирате. Такива хора е имало винаги и навсякъде. Дори във виетнамската война не са ходили на смърт всички американци. Ходили са тези, които не са имали възможност да не ходят.

Така е било и така ще бъде. Правилните хора и техните деца на война не ходят. Те ще бъдат освидетелствани, да кажем, с алергия, дюстабан или са карали тежък грип като малки, за което имат необходимите медицински документи. Това може и да изглежда като лицемерие, но се нарича оцеляване. Но за да оцелеят едните трябва да не могат да оцелеят другите.

Така че младежките пацифистични и много задружни компании ще се разбият по напълно естествен критерий на умиращи и оцеляващи.

Симпатичните млади хора ще се учудят как няма да ги спасят познанията по английски език и това, че могат да пишат кодове на два езика. Нито завършените образования. Нито нищо. Защото войната се нуждае от плът, а не от философи.

Тези, които днес седят около вас и няма да отидат на война вече го знаят. Знаят го и техните родители, но не намират за нужно да го знаете и вие. Един хубав ден разделението ще настъпи и оцелелите ще пожелаят късмет на месото и дотам. А месото ще го облекат в нови шарени дрешки и ще го побъркат. Защото, ако не знаете, тъй наречената военна подготовка представлява свиреп тормоз. Толкова свиреп, че трябва да потисне инстинкта ви за оцеляване. Защото, никоя армия не се нуждае от войници, които отказват да умрат.

Така че по-внимателно с войната. По-внимателно и със смелостта. Войната започва с първия изстрелян в теб куршум.