Кладенецът
Има един кладенец. Сух кладенец. Несръчно издълбан. С неспазени пропорции. Несертифициран кладенец. Кладенец, изкопан в църква.
Светотатство, ще кажат някои. Ще сезират светия престол. Ще попитат вселенския патриарх за позиция. Ще извадят някакъв нормативен акт, че това е незаконно.
Освен това кладенецът е изкопан на ръка. На ръка от жени. Експлоатация, ще кажете. Къде са мъжете? Къде са багерите, търнокопите? Но не. Дупката са я копали жени. Жени, които искали да намерят вода за да утолят жаждата на децата си.
Веднага някой да сезира институциите? Кои са тези деца, чиито майки ги държат жадни? Закон за защита на детето няма ли, ще попитате?
Кладенецът е изкопан с нокти. Изкопан без нито един строителен план. Без извадени скица, виза и строително разрешение. Жените драскали земята с ръце и доста добре са се справили. Като за кладенец, обаче, е било недостатъчно. Вода не са докарали. Сигурно геодезист и хидроинженер липсвали. Знам ли.
Но и това е без значение, защото всичко завършило по друг начин. Голяма част от жените и децата били избити. Някаква част от тях оцелели, защото нахлупили фесове и се отрекли от Бог. Отрекли се от нещо, което ги пазело като българи предходните петстотин години. Но ситуацията била такава. Нека я наречем – свобода или смърт. Пък и тогава било време различно. Знаете, едно е да си като в днешно време – небългарин, с България зад гърба си, и да твориш предателства от безопасната си позиция. Съвсем друго е да си българин без държава, оставен да се оправя само с голи ръце и Бог.
Но да се върнем на сухия кладенец. Ако питаме част от (няма да ги наричам хора, за да не се обидят) избирателите, този кладенец е визуализация на провален стартъп. Нещо очевидно излишно и доказано неработещо. Препоръката е най-добре да се запълни с чакъл и да се асфалтира. Защото ако продължава да стои така ще вземе някой да падне в дупката и да си строши главата. И после няма да знае църквата ли да съди или общината. А най-добре е въобще да не говорим за този проект и да го забравим.
Въпросът е трябва ли да помним такива неща? Защото в този глобално добронамерен свят паметта е най-меко казано неуместна. Освен това Бог или фес или Свобода или смърт някак старомодно звучат. Плашещо. И току виж някой чужбинец вземе, че се захласне от страх и така да ни се провали летния сезон.
