Фелациото на властта
По времето на фараоните е имало няколко доста смели, да ги наречем, сексуално-либерални практики.
Фараонът е бил длъжен веднъж годишно да мастурбира публично за да могат всички да видят какви може да ги свърши и да се убедят във възможностите му. Също е било прието, когато някой поиска и получава висок държавен пост, да трябва в знак на висше уважение и преклонение да му лапне пениса. Това, разбира се, не е натоварено с никакъв сексуален подтекст или поне не толкова, че да накара фараона да основе някакво древно ЛГБТИ. Предполагам, че на фараона (който и да е той) не винаги му е било приятно, но така са стояли нещата. Ако днес не му лапнеш пениса, утре може и въстание да ти хрумне да направиш.
Пет хиляди години по-късно:
Мастурбацията вече е по-често от веднъж годишно и медиите възторжено я отразяват с обяснението, че това е най-доброто, с което разполагаме. Всички просители за държавни постове и власт от тази страна на Нил зависят от днешния фараон. Но за да разполагате с власт трябва да преминете ритуала за подчинение. Сделката между фараона и местните сатрапи е пределно ясна – вие получавате правото да се разпореждате в тази клета територия, но опре ли до важни неща ще правите това, което казва фараона. Фараонът не се бута в дреболиите. Не го интересува колко струва ечемика и кой нещастник е пострадал от еди-каква си несправедливост. Колко роби са умрели или какъв замък си е вдигнал сатрапа. Фараонът се интересува от две неща – пари и хора за армията.
В днешно време парите се взимат под перфидните формулировки „чужди инвестиции“ и „механизми на свободния пазар“. Обаче с набирането на хора за армията нещата стоят по стария начин. Няма как да се извъртят работите и да придобият по-симпатичен и цивилизован вид. Щом отиваш на война, значи отиваш да умреш. Но няма да умреш, защото ще пазиш собствената си колиба, жена и деца, а ще мреш заради интересите на фараона. Фараонът обича да нарича тази форма на смърт „Мироопазващи мисии“. От местните велможи се изисква непосилната задача да обяснят на подчинените им хора, че една част от тях трябва да умрат. Няма как. Договорът е неразрушим и подпечатан с фелацио.
Велможите правят дори опит да обяснят, че тази война, на която ще пращат населението е безопасна война. Справедлива война. Мироопазваща война. Хуманна, ако щете. Те (хората) нямало да се бият и умират, а ще стоят по палатките в дълбокия тил и ще разливат руйно вино на зажаднелите герои. Само ще им точат мечовете преди битка.
Ох, дори тези с пети бустер прозират, че всичко това не е вярно.
За продължаващите да не разбират ще конспектирам: Властта се дава от фараона. Следва фелацио в знак на подчинение. Фелациото подпечатва правото на всеки местен сатрап да има свободата да прави простотии до припадък без да му се търси отговорност. Задълженията са само две – да се пълни касата на фараона и да се пращат хора в армията. Това се повтаря в последните пет хиляди години.
Така че бъдете нащрек за фелациото на властта. Видите ли го, очаквайте скоро да започнете да умирате.
Тъй-тъй
То фелациото не е спирало, то е перманентно. Даже атрибута на господаря го ползват като четка за зъби. Сутрин и вечер а най-големите хигиенисти и на обед.
05.07.2023