В конфликта единият се изтощава, а другият – не
Няма нищо патриотично в това американец или българин да развяват или да се кичат с чужди знамена. Нито пък има нещо предателско в това един американец или българин да поставя под въпрос неограничената или подмолна подкрепа за чужда държава в чужда война. Да се признае, че Украйна няма да победи Русия и с много по-голяма американска намеса, а българското участие до нищо не води, не е про-руско, то е про-реалност.
Между 2014 г. и 2022 г. се провеждаше сериозно въстание в Източна Украйна за отделяне от едната и присъединяване към другата държава. За да предотврати руската намеса, правителството в Киев построи линия от силно укрепени градове и снабдителни пътища по протежение на източната си граница. Бахмут се оказа важен транспортен център в тази мрежа.
Преди пет месеца, когато писахме, че Бахмут в крайна сметка ще падне в ръцете на руснаците, някои читатели на тези страници ни се подиграваха, обиждаха и раприятеляваха. Не разбрахме, че Украйна печели войната? Е, украинците представиха забележителна защита в това, което се превърна в най-кръвопролитната битка на 21 век, но по-голямата част от Бахмут, включително жизненоважните железопътни линии, паднаха. Отне повече време, отколкото очаквахме, но това поражение направи още по-малко вероятно Украйна да може да възстанови границите си от 2014 г. без пряката намеса на войските на НАТО.
Колко често сме чували, че зле обучени, зле ръководени, зле оборудвани руски войски, много от които наемници и бивши затворници, са претърпели огромни загуби и са били изтласкани обратно от територията, която първоначално са превзели? Всичко това може да е истина, но не променя факта, че сега Русия е готова да се възползва напълно от падането на Бахмут, щом настъпи сухото лятно време.
Преди седем месеца Русия мобилизира 300 000 резервисти и използва времето, за да ги обучи. Там задействаха производството на оръжие на висока скорост и натрупаха значителни количества оборудване и боеприпаси. Стотици хиляди руски войници сега са разположени в Източна Украйна, където са започнали да напредват в много направления по протежение на фронт от почти 700 километра.
Украйна, от друга страна, съсредоточи много от своите най-добре оборудвани и най-добре обучени войски в Бахмут, където бяха обстрелвани с месеци от руска артилерия, ракети и дронове. В битката за Бахмут Украйна загуби хиляди опитни войници, които не могат да бъдат заменени с наборници с няколко седмично ускорено обучение.
Западните оръжия направиха възможна защитата на Бахмут. Отново и отново подкрепата на НАТО за Украйна ескалира от ракетите с малък обсег Javelin и Stinger през ракетните батерии HIMARS със среден обсег и Patriot, до тежките оръжия като танковете Abrams и бойните машини Bradley. Докато ходът на битката се обърна срещу украинците заради недостатъчен персонал и оръжие, защитниците на Киев на Запад не трябваше да спират да мислят как биха могли да сложат край на тази трагедия. Вместо това те призоваха за доставка на бойни самолети и ракети с голям обсег.
Тези доставки на оръжия подхраниха широк обществен гняв в Русия и убеждението, че сега те са във война с НАТО. Доставката на германските танкове Leopard II доведе до заглавия в Москва като „Германските танкове са отново на руска земя“ и дори редакционни статии, в които се твърди, че „Четвъртият райх е обявил война на Русия“. Човек не трябва да е пророк, за да разбере накъде води тази упорита ескалация или защо трябва да спре.
В крайна сметка ние не сме генерали, но разбираме от икономика. Винаги ни е изглеждало изключително малко вероятно нация с БВП от 200 милиарда долара за 2021 г., спаднала наполовина през ’22-ра, и население от 44 милиона души, също спаднали наполовина, да победи нация с БВП от 1,8 трилиона долара и население от 145 милиона. Това би изглеждало особено вярно, дори ако по-голямата нация, а именно Русия, само притежаваше значителни военновъздушни сили, значителна отбранителна промишленост и ядрени оръжия.
Според статистиката на Световната банка Украйна е имала население от 44 милиона, когато войната е започнала, но днес едва половината от този брой все още са по домовете си. Единадесет милиона украинци са избягали в Европа или са вътрешно разселени . Още няколко милиона са избягали в Русия и още милиони сега живеят в райони под руски контрол.
Миналата година украинската икономика се сви с 50 процента, докато руският БВП падна само с 3 процента. Рублата е толкова силна спрямо долара днес, колкото и когато войната започна. МВФ прогнозира, че през 2023 г. растежът на БВП на Русия ще изпревари този на Великобритания и Германия. Очевидно западните санкции не са засегнали, какво остава да са унищожили руската икономика.
Докато Русия остава до голяма степен самодостатъчна с храна, енергия и военна техника, голяма част от инфраструктурата на Украйна лежи в руини. Сега Украйна стана силно зависима от НАТО по отношение на въоръженията, както и от собствените резерви на НАТО, така и от старите запаси от съветско време от артилерийски снаряди и противовъздушни ракети, които бързо се изчерпват. В тази война на изтощение времето не е на страната на Киев.
Москва гледа на всяко присъствие на НАТО в Крим почти по същия начин, по който Вашингтон би гледал на руски ракети в Куба или на китайска военноморска база в Нова Скотия. Никога не е било реалистично да се очаква, че Русия ще предаде Крим, без да претърпи решително военно поражение. Сега обаче мирните условия, които Киев може да очаква, станаха още по-неблагоприятни, отколкото бяха преди седем месеца.
От гледна точка на Москва референдумите, проведени през септември 2022 г., превърнаха провинциите Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон в части от Руската федерация и в резултат Москва сега ще търси пълен контрол над тези региони. След шест месеца Русия може да е в състояние да диктува още по-тежки условия за мир.
Класическите изисквания за справедлива война включват разумна възможност за победа. Докато едно поколение украински мъже умира, тъжната реалност е, че Украйна има приблизително толкова шансове да спечели война срещу Русия, колкото Мексико би спечелило война със Съединените щати. Продължаването на конфликта няма да промени това уравнение. Повече смъртни случаи на украинци и унищожаване на инфраструктура само допълнително ще травматизират това общество. Освен, ако не сме готови да рискуваме значителна ескалация, която може да включва силите на НАТО, които се бият с руснаците, най-добрият начин да гарантираме оцеляването на жизнеспособна, независима украинска държава е да се преговаря за уреждане на конфликта още сега.
Дейвид Х. Ръндел е бивш началник на мисията в американското посолство в Саудитска Арабия и автор на Визия или мираж – Саудитска Арабия на кръстопът. Посланик Майкъл Гфьолер е бивш политически съветник на Централното командване на САЩ и член на Съвета за външни отношения. Служил е 15 години в бившия Съветски съюз и Източна Европа. Мненията, изразени в тази статия, са лични на авторите.
Източник: Newsweek
