Парите растат по дърветата?
По-лошо е – не са нужни дори и дървета. Днес парите се произвеждат предимно от частните търговски банки с проста счетоводна операция при раздаването на кредитите, тоест от „въздуха“. Тези пари, разбира се, вече са електронни, а не материални и отново, разбира се, попадат първо в ръцете на „кредитоспособните“ – 1-ия % от обществото. Картелът на банковото лоби, едрия капитал и самоизбраните от тях политици, определя живота на всеки един гражданин в най-новата форма на тирания, каквато е системата на управление с „представители“.
Съвременното създаване на пари се отнася до процеса, чрез който се създават нови пари в съвременната икономика, което се случва основно чрез търговското банково кредитиране. Когато банка заема пари на кредитополучател, тя създава нови пари под формата на депозит в сметката на кредитополучателя. След това този депозит се използва от кредитополучателя за извършване на плащания към други и тези плащания могат да бъдат депозирани в други банки, създавайки още повече нови пари.
Процесът на създаване на модерни пари се основава на банковата система с частичен резерв, която позволява на банките да държат само част от своите депозити като резерви и да дават назаем останалата част. Например, ако една банка има 100 лева депозити и изискване за резерв от 10%, тя може да отпусне 90 лева без да пита никого и да запази 10 лева като резерв. Заради тази система, когато всички заедно си потърсят парите, които се смята, че банката има, всъщност не могат да ги получат и така съответната банка фалира. Идва правителството да я спасява и налива в нея или в друга, която я „купува“ съответните липсващи суми като ги взима от парите на данъкоплатците. И всичко това само, за да продължи този цирк да съществува.
Така процесът на отпускане на заеми и създаване на депозити води до увеличаване на паричното предлагане, тъй като всеки нов заем и последващ депозит създава нови пари. Това обаче също така означава, че паричното предлагане може да се свие, ако заемите се изплатят и депозитите се изтеглят, което води до намаляване на паричното предлагане. В двете посоки това влияе на инфлацията, тоест на „покритието“ на съвременните пари, изразяващо се в стоките и услугите, произведени в юрисдикциите, които приемат съответната валута за разплащане.
Централните банки, каквото например е Федералния резерв в Съединените щати или Българската народна банка в България, играят роля в регулирането на паричното предлагане, като определят лихвените проценти и контролират предлагането на резерви, които банките могат да използват за създаване на нови заеми и депозити. Това може да повлияе на нивото на икономическа активност и инфлацията в икономиката. Те също така могат да произвеждат физическите пари, които в днешните парични отношения са нищожно количество, но могат да създават и нови пари, както го прави Европейската централна банка със своята политика на Количествени облекчения, което не е нищо друго освен закупуване на лоши кредити на корумпирани правителства и корпорации.
Днес, паричната маса на Еврозоната отдавна надминава покритието от икономиките на участничките, вкарвайки ги в трилионни дългове, от които дори бъдещите поколения трудно ще излязат.
Източник: ChatGPT