Лихвите растат – кризата се изостря
Европейската централна банка за пореден път повиши лихвите през март и сега те са 3,5 процента сега са най-високи от 15 години насам и напомнят тогавашната финансова катастрофа. Сега ЕЦБ си мисли, че бори с инфлацията с високите си лихви. Много икономисти обаче се съмнват, че това ще успее, а инфлационната криза може да се изостри от повишаването на лихвените проценти, защото по-високите лихвени проценти са основната причина за падащите заплати и за безработицата.
В момента всички говорят за повишаване на лихвите. Но какво всъщност се случва, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) повишава лихвените проценти? На практика това има важни последици за цялата икономика в еврозоната и прикованите към нея страни-арестанти. Защото лихвите не са нищо повече от цената, която плащаме за заемите, от които се произвеждат парите. Когато тази цена се повиши, по-малко хора могат да си позволят да заемат пари, което означава, че по-малко хора могат да купуват коли, да строят домове или да стартират бизнес, а паричната маса намалява най-вече в джобовете на обикновените хора. В резултат икономическият растеж намалява, тоест ЕЦБ иска да предизвика икономически спад с повишаването на лихвените проценти. Защо прави това?
ЕЦБ умишлено предизвиква икономически спад чрез повишаване на лихвените проценти
Централните банкери, водени от президента на ЕЦБ Кристин Лагард, смятат, че по-високите лихви ще намалят инфлацията. Предположението зад това е, че компаниите повишават инфлационно цените си, защото търсенето на техните продукти е високо. Централната банка намалява търсенето чрез повишаване на лихвите. Това означава, че потребителите купуват по-малко и са по-склонни да спестяват. Това има за цел да насърчи компаниите отново да намалят цените си.
Американският нобелов лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц обаче посочва , че настоящата инфлация в Европа няма нищо общо с търсенето. По-скоро цените растат, защото енергията и другите стоки са оскъдни. Стиглиц говори за инфлация от страната на предлагането. Германският икономист Хайнер Фласбек също смята повишаването на лихвените проценти от страна на ЕЦБ за контрапродуктивно, тъй като с това се засяга само търсенето, но не и предлагането.
Когато предлагането е ограничено, по-високите лихвени проценти могат да направят лоша услуга на икономиката. Защото хората харчат по-малко пари за други стоки поради високите цени на енергията. Така че търсенето вече се съкращава и става относително ниско. Ако търсенето бъде намалено допълнително с по-високи лихви, това може да има и фатални последици.
С по-високите лихвени проценти ЕЦБ причинява натиск върху заплатите и предизвиква безработица – така не се променя инфлацията
Когато търсенето е ниско, компаниите правят по-малко продажби. Следователно те ще плащат по-малко на служителите си или дори ще ги уволнят. Някои компании може дори да фалират, оставяйки още повече хора без работа. Така повишаването на лихвените проценти вреди предимно на работещите. Хората, които все още трябва да изплащат заем, също са силно засегнати от по-високите лихвени проценти, ако техният заем е с променлив лихвен процент, т.е. винаги се коригира към текущия основен лихвен процент, сега трябва да плащат повече с едно просто движение следващо централната банка.
Спестителите, от друга страна, нямат голяма полза от по-високите лихви. При 8,5 процента през февруари инфлацията в еврозоната все още е доста над основния процент. По този начин дори спестителите отново да получат лихви за спестяванията си в бъдеще, инфлацията ще ги направи по-бедни в дългосрочен план.
„Европейските енергийни пазари трябва да се променят. Дерегулацията никога не върши работа.“
Вместо да се налива масло в огъня с повишаване на лихвените проценти, икономистът Стиглиц призовава за справяне с истинските причини за инфлацията, а именно високите цени на енергията в резултат на източноевропейския конфликт и продължаващите проблеми във веригите за доставки. Стиглиц призовава държавите да се намесят повече в енергийния пазар с регулации: „Европейските енергийни пазари трябва да се променят. Дерегулацията никога не върши работа.“ Според него, например, са необходими повече ефикасни, а не спекулативни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и увеличено предлагане на енергия като цяло, за да се намалят цените в дългосрочен план.
Източник: NZZ
