Медиите ще служат на народа, не на политическата олигархия
Платено съдържание!
Шансът на всяка нова политическа формация, която има нова и иновативна визия за управление, от каквато имаме особена нужда сега, е в ръцете на всеки един гражданин. Шансът е в ръцете на всеки един избирател. И това трябва да се разкаже на хората, личи в Акцентите на БСДД, с Номер 18 в изборите на 2-ри април.
В съвременното ежедневие сме свидетели на брутална манипулация, осъществявана от казионните медии. Основната им фалшива притча се изразява в това, да убеждават хората, че е безсмислено да дават гласа си в изборите за несистемните партии, защото, виждате ли, те нямат никакъв шанс в изборното съревнование с големите мастодонти и един вид гласът им ще отиде на вятъра. Но на практика, подобно твърдение е дълбоко невярно, да не кажем, че си е чиста лъжа. Гласът за всяка формация е завинаги за нея, а мандатите се произвеждат само от гласовете за онези, които имат над 4%.
Особено ценни са гласовете за гражданска политическа организация, която работи за съвсем нови и истински демократични ценности, сред които е връщането на властта на българските граждани и правото им да инициират и решават политиките в България чрез допитвания, подписки, петиции, референдуми и честни избори. Тоест, народът да се превърне в действащ коректив на властта, която трябва да представлява неговия интерес. А интересът е много ясен: БЛАГОДЕНСТВИЕ НА ВСЕКИ ЕДИН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН.
От друга страна, други смели идеи за отмяна на лобистките закони, за отмяна на омразния Закон за социалните услуги (ЗСУ), както и за съдебно разследване на всички участници в античовешките манипулации, свързани с тъй наречените “пандемии” и участието в чужди военни конфликти, правят чест на подобни нови граждански политически формации, каквато е БСДД. И неслучайно, все повече истински родолюбиви българи заявяват сърдечна подкрепа към подобни смели начинания. Все повече хора осъзнават, че бъдещето на България е в ръцете на такива нови и смели наследници и продължители на делото на нашите революционери – Раковски, Левски, Ботев.
Всички сме свидетели, как правителствата на големите политически партии, посредством гроздове от юридически лица с „нестопанска“ цел, познати у нас с абревиатурата „НПО“, както и олигархията в България, властват в голяма степен благодарение на официозните медии, които задкулисно финансират, притежават и контролират. Подобна практика работи против интересите на гражданите и подрива устоите на българската държавност.
През последните години в България се забелязва как медиите, чието предназначение се предполага, че е да бъдат коректив, Четвърта власт, се превърнаха в изпълнител на властта, респективно на поредицата от правителства на партокрацията. Така наречените Национални медии, в това число обществените медии и големите ефирни частни телевизии, които би трябвало да коригират властта, да информират, да образоват, да възпитават, да забавляват и преди всичко да бъдат обективни, застават само частично в услуга на народа – стоят от другата страна на барикадата, заедно с властимащите и частично изпълняват своите възможности за градивно въздействие.
Така се оказва, че големите национални средства за масова информация дезинформират населението по важните теми или изнасят половинчата, едностранчива информация, съобразена според конюнктурните нужди на информационно-психологическите операции или обикновената партийна нужда. Тази конюнктура в момента е на вълна за вменяване на псевдолиберализъм и криворазбран глобализъм. Интересите на народа обаче са съвсем различни, и реално остават непредставени в медийното пространство.
В тази връзка, изключително важна стратегически наложителна задача е извеждането на неправителствения сектор от политическия процес и отстраняването на въпросните агенти за влияние. Това трябва да бъде направено, успоредно с промяна на Закона за радиото и телевизията и разширяването му като медиен закон върху пресата, плакатите и интернет, съчетан с бъдещ Закон за гражданското финансиране, което да помогне за оформянето на медийни кооперативи и дарителска култура за поддържане работата на бъдещите граждански медии.
Една от основните причини за медийната субективност идва заради формата на финансирането, което се осъществява или от олигархията, или от нейната партокрация, или от въпросните НПО-та, които се явяват и агенти за влияние. И тук крилатата, но крайно обидна фраза „Който плаща, той поръчва музиката“ звучи на място с пълна сила, макар да е крайно цинично спрямо българския народ, който е избирател на тези правителства, плаща си данъците в тази държава, които отиват в обществените медии и накрая е натирен в ролята на безгласна буква. Освен, че в цялата тази порочна практика, прозира намесата на външни сили в политическия, образователния и обществения живот на Република България, което е крайно недопустимо.
Свидетели сме как масово в конюнктурните медии се заема страна в диспути от самите водещи. Свидетели сме как хората с традиционна ценностна система, които имат патриотично мислене, традиционни българки ценности, уважаващи семейството и класическия брак между мъж и жена, са определяни и етикетирани от медиите като нетолерантни. Някои национални медии се превърнаха в лични „PR“ щабове на правителствата и партиите, които ги излъчват, угодни на неолибералните виждания, докато неглижират или директно слагат негативни етикети на по-малките партии, които пазят традиционните ценности и социалния консерватизъм, с който са закърмени поколения българи.
Самите казионни и системни партии от своя страна се превръщат в медии, произвеждащи вредни и ненужни „новини“ единствено и само за манипулации на общественото мнение с единствената цел да продължат да се самоизбират. Практическото приложение на този омагьосан корупционен и манипулативен кръг представлява абсолютна подривна дейност спрямо устоите на българската държава и би следвало да се третира като такава от органите за ред и сигурност.
Някои от похватите, които прилагат неолиберално ангажираните медии и техните водещи, представляват абсолютно изкривяване на реалността. Един от тези некоректни прийоми е „Отвличане на вниманието“ – от важното в темата към по-маловажни подтеми, с което тушират истинския проблем и неговото задълбочено анализиране. Могат да бъдат изброени още редица примери за некоректно и манипулируемо поведение на подобни псевдожурналисти, като „Набеждаване с цел опонентът да попадне в оправдателен режим“, „Редовна покана за участие само за удобни събеседници“, „Прилагане на метода за осмиване и сарказъм към неудобните“ и други подобни.
В крайна сметка това, което налагат националните (конюнктурни) медии, е отнемане на възможността на традиционно мислещите да изразяват мнението си – явление, очевидно идващо от на пръв поглед „цивилизования свят“, където явно процъфтява. Ставайки свидетели на отнемането правото на мнение на традиционно мислещите, ние виждаме и проява на съвременна форма на нов вид обратен фашизъм, стоящ зад уж благородното послание за толерантност към малцинствени и маргинални групи. По този начин традиционно мислещите не само са лишени от думата, но и са демонизирани.
И в тази връзка, ако правителството има коректив в лицето на народа чрез пряко участие, то и медиите ще бъдат принудени наистина да бъдат обективни. В момента политическите директиви и олигархичния натиск личат във всяко предаване на тези медии. Ето защо, членовете и кандидатите от БСДД – Български Съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ, имат своя здрав гръбначен стълб в Програмната платформа, а именно „Актуализирани акценти-2023“, които са насочени именно в посока на освобождаване на медиите от политическия натиск. Народът трябва да се превърне в действащ коректив на властта, която трябва да представлява неговия обществен интерес.
За #ДОБРО от хората, за хората и Заедно срещу системата чисто, честно и човечно избирателите могат да гласуват с Номер 18 на 2-ри април за себе си, за бъдеще с медии в полза на хората, на нашите родители, деца и внуци.
ЗА СВОБОДА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА!
Времето наистина дойде!
Източник: БСДД
