Имаме спешна необходимост от истинска съдебна реформа с БСДД, а не от имитации
Платено съдържание!
Интервюто на АгораПост с Даниел Божилов, юрист с над 20 годишен опит както в държавната администрация, така и в частния сектор, съпредседател на сдружение „Ние, гражданите“ за разкриване на пълната истина за грабежа на КТБ и за борба с монополите, придобива ново измерение. Като кандидат за народен представител в 21 МИР-Сливенски и 23 МИР-София, с преференции съответно 101 и 103, от листата на БСДД, с номер 18 в изборната бюлетина на 2 април 2023 г., той има актуализиран план за действие.
АП: Г-н Божилов, както знаем, вашата кауза е спешната необходимост от съдебна реформа и възстановяване на справедливостта в България. В тази връзка, смятате ли, че сегашният Главен прокурор, г-н Гешев, е единственият проблем в правораздаването, и неговото отстраняване ще бъде ли достатъчно в тази посока?
ДБ: Обществото ни има нужда от истинска съдебна реформа, а не от имитация на такава. Идеята на някои политически субекти, да извършат подмяна на сегашния Главен прокурор, или просто да го поставят под контрол, не само, че в момента не е полезна, но може да се окаже и доста вредна за обществото. В този мисловен ракурс бих споделил два основни приоритета в програмата на нашата гражданска политическа организация – Български Съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ. Най-напред трябва да постигнем изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Така реално ще бъде върната властта на българските граждани, както и правото им да инициират и решават политиките в България. За да има реално действие така посочения закон, в него трябва да се намали прага на необходимите събрани подписи от 400000 на 50000, и не за 3 месеца, което е почти непосилно за нормалните хора, а например за 6.
След това трябва да извършим втората изключително важна промяна. Както знаем, Главният испектор в Инспекторат към ВСС e изĸлючитeлнo вaжeн opгaн, зaщoтo пpoвepявa дeйнocттa нa вcичĸи opгaни в cъдeбнaтa влacт, включително и дейността на Главния прокурор. Поради което, ние от БСДД ще настояваме и ще работим за това, Главният инспектор да бъде избиран пряко от народа, а това да се разпростре и върху избора на магистрати. Само така ще има директен граждански контрол в съдебната система. Само така ще променим досегашните порочни практики, които са широко известни на всички.
АП: Като споменавате пряко гражданско участие, какво мислите по въпроса за силно и лобистки лансираната напоследък идея, за смяна на държавното устройство в посока към президентска република?
ДБ: Да се разглежда президентската република като някаква панацея за справяне с политическата криза е дълбоко погрешно. Въпреки, че в някои страни тя работи добре, в държави като България това няма да бъде така. Отдавна видяхме, какви неща извършиха бившите кадри на сегашния президент. Като се започне от Кирил Петков и Асен Василев и се премине през почти всички от другите около него, там нещата също не са цветущи. Президентската република е много лошо решение за хората и много добро решение за олигархията, защото тях ги устройва да има един най-отгоре, с който те да играят в съглашателство.
Представете си за момент президентска република, и по случайност или все така съзнателно стечение на обстоятелствата, начело на тази държава да се озове Кирил Петков или Асен Василев, и да не може никой да ги махне по никакъв начин. Аз не искам да си го представя. Това би било абсолютен кошмар. Ето защо, огромният ни потенциал в политически план е прякото гражданско участие, върху което е построен управленския модел на ДИРЕКТНАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Тя се нарича така и в международен аспект, по примера на най-успешния управленски модел в Европа, дори и в света. Поради тези, а и много други факти, в днешно време пo-важна е истинската съдебна реформа. Тя върви ръка за ръка с прякото гражданско участие и е изключително належаща преди всякакви други странни идеи. България има нужда от възстановяване и укрепване на парламентаризма, но с инструментите на управлението с пряко гражданско участие.
АП: Кои други промени бихте споделили, във връзка с тъй необходимата съдебната реформа?
ДБ: Съдебната реформа, истинската обаче, е основен елемент от така желаната от обществото промяна на модела в България. Не трябва да забравяме, че това е единствената професионална власт от трите, изисква специално отношение. Сама по-себе си, сега съдебната система е силно капсулована и днес съществува не толкова самостоятелно, а направо изолирано в своя полза. Резултатите от такова поведение са, че в обществото цари неудовлетвореност, чувството на справедливост все така липсва, а наличието му е главната задача на тази система.
Във времето, именно поради желанието на обществото, като предизборни приоритети са залагани многократно реформи в съдебната система, но следизборно резултатът е, че или такива не се случват, или ако се случат са под силен лобистки натиск и реално генерират точно обратния на желания от обществото ефект. Пример за такива реформи е Гражданско процесуалният кодекс на отново напиращата към Народното ни събрание г-жа Манолова, чрез който се приравняват банките към държавата и общините, получавайки огромни привилегии за сметка на правата на клиентите си. Друг пример е пак нейната „реформа“ в изпълнителното производство, чрез която се появиха ЧСИ-тата които са все така оставени да вилнеят без контрол.
Другият проблем са предлаганите „реформи“ от някои партии на статуквото, тъй като те са фиксирани единствено и само върху главния прокурор и прокуратурата. Самите съдилища, както и законодателния орган са оставени изцяло извън обхвата на тази реформа. А проблемите на съдебната система идват точно от тях. От Парламента, чрез приемане на лоши и лобистки закони, и от съда, където многократно сме били свидетели на „свободно“ тълкуване и интерпретации на законовите правила.
Всичките тези предложения и практики, както и общите приказки на политическия субект на Кирил Петков, се различават тотално от идеите и иновативния подход в програмната платформа на ПП БСДД. Ние предлагаме комплексен подход за извършване на тази реформа, който да обхване всички елементи на съдебната система. Какво означава това? Означава процедурите да бъдат облекчени от правния формализъм, да бъдат създадени механизми за граждански контрол върху системата и не на последно място сериозно и качествено навлизане на електронното правораздаване, което да ускори самите процеси, а не те на всяка степен или инстанция винаги да започват отначало като така се генерира справедлив резултат в разумен срок.
АП: Г-н Божилов, споменахте и електронното правосъдие? Как да разбираме това и какви последици би имало?
ДБ: Електронното правосъдие е инструмент за ускоряване на съдебните процеси. Един от основните проблеми е бавното правораздаване, а такова правораздаване не е ефективно. Не може едно дело да се точи по 15-20 години и ние да говорим, че имаме правосъдие. Електронното правосъдие, заедно с премахването на значителна част от формализма ще позволи редица процесуални действия, които към момента се извършват в съдебни заседания, да се вършат междувременно. Ще ускори процесите на призоваване и размяна на книжа между страните и ще позволи много по-ефективна организация на съдебния процес. Това ще спомогне самите открити съдебни заседания (които са гаранция за справедливост на процеса), да се свеждат до едно-две, като всички подготвителни действия да бъдат извършени междувременно и то без да се увреди или затрудни защитата на правата на всяка от страните.
И в заключение искам да припомня, че съдебната власт е професионална, към нея ние подхождаме с уважение и разбиране. В нея има наистина достойни професионалисти, които имат желанието и възможностите да я обърнат с лице към българското общество, признавайки правото на гражданите да участват в целия политически процес, а именно чрез пряко участие в държавната власт и местното самоуправление, както и чрез един от най-важните елементи от съдебната реформа – пряк избор на Главен инспектор в Инспектората към ВСС. До момента не съм срещнал някаква сериозна аргументация, защо граждани и граждански организации да не могат да участват в номинирането на Главен прокурор и/или председатели на ВАС и ВКС?
Вярвам, че скоро ще можем да поставим този въпрос пред българското общество от висотата на българската парламентарна трибуна.
…
БСДД – Български Съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ участва в изборите за народни представители на 2 април 2023 г. с Номер 18 в изборната бюлетина с почти два пъти повече кандидати по силата на СПОРАЗУМЕНИЕТО за Общи действия. Българските граждани могат да помогнат за новото Българско Съединение, за смяната на системата и за спиране на изчезването на нацията. ЗА СВОБОДА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА!
От хората, за хората! Времето дойде!
Източник: БСДД
