Грешките на българския парламентаризъм могат да бъдат лесно поправени
Платено съдържание!
Английското название „Парламент“, дошло от френската дума за „говорене“ parlement, от Освобождението до ден днешен стои като горчива чуждица върху езика на редовия български избирател. По тази причина ремонтът или смяната на системата вероятно би следвало да започне от там – „Народно събрание“ звучи не само по-ясно, но и много по-смислено. Преди да се прави, каквото и да е по темата у нас, този термин може да се напълни най-после със съдържание.
И няма да е трудно, както става ясно от Програмната платформа на БСДД с Номер 18 и изведените от нея Акценти за Избори 2023. Съвременният парламентаризъм стъпва по-скоро върху британското разбиране за разговори върху политиките на монарха, отколкото върху разбирането в Древна Атина относно събирането на граждани, излъчени от народа за изготвяне на обществени правила вследствие на дебат с аргументи.
В най-новата Българска история, практикуването на такива събрания съвсем не отговаря на предназначението им поради смяната на една диктатура с друга, което прави натрупания опит да е по-скоро негативен, отколкото демократичен. От Освобождението са изминали едва 145 години и вместо да се опита настройване на този очевидно полезен инструмент, у нас започва кампания за пълното му игнориране с така наречената „президентска република“.
Най-дълго и успешно действащата демокрация в наши дни, швейцарската, не само, че не се е отказала от своя Парламент, а практиката там показва кой е най-добрият път за хората. На практика събранието помага на гражданите да решават по-добре въпросите на своя живот, пази ги от едноличната власт на някого и гарантира свободата и правата на всеки един човек на територията на страната
В тази връзка, по-важната стъпка е укрепването на българското Народно събрание чрез народната воля, а не отслабването му чрез засилване волята на един единствен странно добрал се до върховния пост в държавата човек. Промяната в Конституцията би следвало да е в посока изборът на президента да се осъществява от Народното събрание, както е в много страни в Европа, а институцията „служебно правителство“ да бъде премахната. По този начин изпратените в НС представители ще имат пряк интерес от съставяне на редовни правителства, а не от криене зад президентския инженеринг.
Оказва се, че днешният български президент е по-неконтролируем и от бившия ни комунистически диктатор, а пребиваването в спирала от избори показва несъстоятелността на държавно управление в „президентски“ формат на Републиката. Изработена беше цяла отделна процедура за контрол над Главния прокурор, а президентската институция остава напълно безконтролна, обляна в справедливи съмнения относно ролята на президентските съветници в изпълнителната власт.
Президентската институция отказа да заеме позиция или да пристъпи към действия вследствие писмения призив от страна на БСДД да изпълни своите законни правомощия за иницииране на референдуми, като остави този инструмент в ръцете на партии, които и днес злоупотребяват със Закона за прякото участие, използвайки го за пиар инструмент и за откровено партийно строителство.
Парламентът съзнателно е натикан в ъгъла. Отдавна се прави това в България, за да бъдат приватизирани неговите присъщи функции в създаването на държавната политика с правилата на Правовия ред. Кандидатите на БСДД искат Народното събрание отново да стане средището, мястото, където се формират законите, дават насоките в обществото и наистина то да бъде ръководният орган, а не властта да се мести в Министерския съвет, чиято функция е да изпълнява решенията на гражданите и народните избраници.
Самият президент, сегашният, ако притежава нужната далновидност, има логика да подкрепи такава идея. Неговият мандат изтича и вероятно му предстои политическа кариера, в която ще може да изяви своите истински способности.
Ето защо, кандидатите от гражданската политическа организация БСДД – Български Съюз за ДИРЕКТНА ДЕМОКРАЦИЯ, с Номер 18 в изборната бюлетина, настояват да се засили ролята на Народното събрание в България, наред с освобождаването на прякото гражданско участие, особено за прекратяване на спиралата от избори, в които беше вкарана България от политическия картел, управляващ страната вече 34-та година.
Пътят към тази иновативна, чиста, честна и човечна система е избирателите да гласуват с Номер 18 на 2-ри април за бъдещето на нашите деца и внуци.
От хората, за хората! Времето дойде!
Източник: БСДД
